Завинаги заедно

Част 21

Нина

- Продалжавай да триеш бебо - каза с лека усмивка и сложи главата си на рамото ми

Продължих да трия. Изтрих някакви букви на анлийски от пръстите му и продължих на доло към китката. Усетих как се усмихва. Стана ми любопитно какво иска да видя. И тогава видях.

- Боже Антоан. - разплаках се и сложих ръка на устата си.

Той ме прегърна и ме стисна. Целуна рамото ми.

- Обичам те. - каза той до ухото ми.

- И аз те обичам но не трябваше. - обърнах се и го погледнах.

- Напротив. Всички тези татуси имат история, дори не толкова дълга, но имат причина и значат нещо за мене, и за хората който ги виждат. - почна да говори той

- За да могат да ги е страх? - прекъснах го аз - Не ме е страх от теб и няма да ме е страх. Само ще се чудя "Защо го правиш?". - казах. Помилвах бузата му и се усмихнах през сълзи.

- Радвам се, че не те е страх бебо и не трябва да те е страх от мен. Няма да те нараня. - каза той и допря чело до моето

- Знам любов. Знам - и го целунах.

- Така до къде бяхме стигнали? - каза той

- Опитвах се да ти изчистя ръката - казах и се засмяхме.

Взех раката и продължих докато гледах малкото сърце над китката с буквата "Н" и знака безкрайнист. Беше малка и скрита. Знаех защо е така нямаше нужда да ми казва. Ако някой разбере ще го използва срещу него.

- Много смешно. Но говорих за татусите. - каза той но пак го прекъснах

- Като знаеш защо питаш? - и се засмях, а той изръмжа и ме захапа леко за ухото. Усмихнах се по широко и се отпуснах още повече в прегрътката му.

- Така. Някой като тези татуировки значат много за мене. Повече от всички който имам. Понякига се драсня от тези всичките по тялото ми но за тези като тая не съжалявам. - каза той и целуна тилът ми

- Недей да правиш така - искимтях

А той се усмихна и пак ме целуна на бързо.

- Значи има и още? - казах с повдигната вежда и го погледнах.

- Да има - и ми се усмихна

Придължих да търкам ръката му.

- Всичките ли са за мен? - попитах леко засрамена от въпроса си

- Не всички но повечето са за теб и какво съм преживял, с теб, със семейството и роднините. - каза той

Обърна дланта си на горе. Погледнах го. А той ми посочи с вежди да трия. Почнах да трия и видях двама души с гръб към мен. Татуса беше малък. Погледнах го с любопитство.

- Това е когато отидохме в Бургас. А преди това два дена обеждавахме Катърина. - каза той и се засмяхме

Спомних си момента се едно беше вчера. Тогава се от дадох на Антоан. Беше в една вила до морето. Бях в "неговата стая" тя беше от горе до доло с прозорци и с гледка към Черно море. Целунах я, също целунах и другата, помилвах ги спръст.

- Оффф стига си ме разплаквал. Нямам думи просто. - казах - Хайде да изтрием тоя фон дьо тен и в леглоти да ми ги погажеш. - казах щаслива - Така и така няма какво да правим - прошепнах леко засрамена.

Той се засмя с глас.

- Добре бебо както кажеш - и ме целуна, а аз се заех за работа.