30. Денят на Благодарността

148 9 3
                                    

Влязохме през входната врата и отидохме директно в хола, където се намираше цялото семейство. 

– Сладкиши от Санкс! - възкликнах аз и Лиам скокна радостно към мен и ме прегърна.

– И върбинка за чая на баба. - допълни Лили и остави билката на кухненската маса. Баба стана от креслото си и се запъти към кухнята.

– Ще ви направя малко чай, докато Сидни сготви пуйката. - отбеляза тя и пусна каната. Аз се усмихнах фалшиво и седнах на дивана до Лиам.

– Виж каква видео игра ми купиха мама и тати! - похвали ми се той и ми подаде единия джойстик - Ти си жълтата кола. 

– Не знам как се играе. - отговорих аз и погледнах към всичките бутони.

– Просто натискаш тези два бутона и въртиш това. - обясни той със знаци - Лесно е! - възкликна той и натисна старт. Аз се опитах да следвам инструкциите му, но не бях играла на видео игри от много време и все губех. След няколко опита стомаха ме заболя и погледа ми се замъгли леко - Пак загуби, Алекс! - извика Лиам и започна нивото отначало. 

– Играй малко с Лили. - казах и станах.

– Лили не я бива в тази игра. - сопна се Лиам и аз оставих джойстика на дивана.

– Сигурна съм, че е по-добра от мен. - съобщих и тръгнах към стълбите.

– Чая е готов! - обади се баба от кухнята и донесе два подноса с чаши, заедно с Хейли и ги постави на масата пред дивана - Къде отиваш Алекс?

– До.. До тоалетната. Ей сега се връщам. - съобщих и се качих на втория етаж.

– Но има тоалетна и на първия етаж. - чух как Лиам казва объркано и си влязох в стаята. Заключих вратата и се погледнах в огледалото. Изглеждах нормално, но изведнъж корема ми пак ме сви и видях как вените под очите ми потъмняват.

– Ама разбира се. - казах досещайки се, че днес не бях пила никаква кръв. Наведох се и извадих мини хладилника изпод леглото.

Чудех се кога ще се сетиш. - отбеляза другото ми аз и се облегна на тоалетката ми. Аз присвих очи и извадих една бутилка. Отворих я и само от миризмата усетих как вените ми под очите потъмняват и очите ми си сменят цвета. Изпих я набързо и извадих още една. Посегнах за трета, но с много усилия се спрях и затръшнах капака - Уау. Наистина имаш проблем с пиенето. - засмя се тя и аз се намръщих.

Неочакван обратDonde viven las historias. Descúbrelo ahora