It always makes sense

Целувката

За щастие станах преди алармата и нямаше опасност да падна от леглото.Изминаха няколко минути,а аз не можех да стана.Времето на вън е ужасно както и настроението ми.Не спирах да мисля за случилото се от вчера и ми ставаше все по-гадно,но най-гадното от всичко беше,че е понеделник и аз трябва да отида на училище.Станах и се оправих.Взех телефона си за да пиша на Еди,но той вече ми беше писал.Не мога да повярвам,че няма да дойде на училище.Какво ще правя без него?Нямаше как да не отида.Взех раницата си и тръгнах.

Влезнах в стаята и оставих раницата си на чина както винаги нямаше никой.Винаги съм първа в стаята.Не след дълго дойдоха още 10 човека включително и Кристин.С всеки изминал ден това момиче ми става все по-дразнещо.

Първите три часа изминаха доста бързо.Реших да потърся Райли.Отидох до стаята ѝ,но я нямаше реших да я изчакам.След няколко минути се появи.
-Здравей-усмихна се тя.
-Здравей Райли.Еди днес го няма и ми е супер скучно.
-Защо не е на училище?
-Не знам писа ми,че няма да дойде след часовете ще му се обадя.
-Добре,ако искаш може да се поразходим малко?
-Да,мисля,че ще ми се отрази добре.
През цялото време се смеехме и си говорихме за най-различни глупости.Райли е много мила и забавна винаги знае как да ме развесели.Това е една от причините да я харесвам.Следващия час имах математика съсигурност не харесвам предмета,но госпожата е доста готина.Разделих ме се с Райли тя се качи към стаята си а аз продължих по коридора.Докато вървях си мислех за Итън.Имаше толкова много момчета,а аз исках точно този,който не ми обръщаше внимание.Еди е прав той не ме заслужава,но нещо в мен не можеше да се откаже от него.Почти бях стигнала до стаята.Нещо привлече вниманието ми и то много.Искаше ми се това да не е истина.Видях Кристин и Итън да се целуват пред очите ми.Онова нещо което не можеше да се откаже от Итън точно в този момент се пречупи.Исках да плача,да викам,но най-много исках Еди да е до мен и да ме прегърне.Щях да се разплача,но просто продължих напред и си влезнах в стаята.Седнах най-отзад и не говорих с никой.След края на четвъртия час исках да отида при Райли и да ѝ разкажа всичко.Не го направих защото знаех,че ако започна да говоря за това ще се разплача.В момента не бях тъжна,а бях ядосана и то много ядосана.Исках да отида и да размажа Кристин.Мразя я повече от всичко в момента.Реших да запазя спокойствие и да не говоря с никой.
-Хей Мегън.
-Какво-попитах отекчено.
-Толкова много съжалявам,че вчера разлях напитката си върху роклята ти-каза Джейк.
-Виж Джейк момента не е подходящ ще поговорим някой друг път.
Той кимна и ме остави.

Следващите три часа минаха също толкова бързо колкото и първите.Докато вървях към изхода на училището Райли ме спря.
-Хей.
-Здравей-опитах се да се усмихна,но явно не ми се получи. Райли разбра,че нещо не е наред.
-Добре ли си?Станало ли е нещо?-попита тя загрижено.
Исках да ѝ споделя какво е станало,но реших да не го правя.
-Всичко е наред, разбира се.Не се притеснявай.
-Сигурна ли си?
-Да,сигурна съм.
-Добре тогава след като се прибера ще ти пиша-прегърна ме тя.
-Добре.
Имах нужда да се обадя на Еди.Вдигна ми:
-Еди,трябва да поговорим.
-Ще може ли да почака?
-Не,найстина е спешно имам нужда да говоря с някой.
-Разбирам те Мегън,но няма как да стане.
-Ти сериозно ли,след всички тези 15 години в които се познава ме и винаги сме били един до друг ти ми казваш,че не можеш да говориш с мен?!-избухнах аз.
-Мегън аз мога да обясня....
-Не,въобще не искам да ми обясняваш.
Затворих телефона.Какво по дяволите им става на всички днес?
Кълна се,че по-бясна не съм била.Искам просто да се прибера.

Докато вървях по улицата си мислех само за Кристин,Итън и Ейдриън.Не ми пука за Кристин и Итън.Много повече ми пука за Еди.Може би не трябваше да избухвам по този начин.Трябваше поне да го оставя да ми обясни.Просто ми се насъбра доста.В този момент някой ми прекъсна мислите.Някой ме хвана за ръката.
-Хей,мила заболя ли те като падна от рая?-каза някакъв непознат глас и се засмя.
Това вече беше прекалено.Просто се обърнах и го ударих.
-А,това теб заболя ли те,мили?-попитах доста ядосано.
Не ми се занимаваше с глупости.Отдръпнах ръката си и си тръгнах.Това беше доста странно.        Дори не го познавах,а и не ми изглеждаше познат.Това в момента ми беше най-малкия проблем.Първо трябваше да оправя нещата с Еди.Тръгнах към тях.