Слънчев сноп от прозореца влиза,
цветен сняг е земята покрил
като с брачна, данетелена риза -
дойде неусетно април.
Бог е мъдър и благ и прощава
всяка пролет на грешния свят.
А печлите сега опрашават
медоносния ябълков цвят.
Вечер лъха презморския вятър,
който всичките пъпки разви.
Аз обичам безумно и свято -
бог сърцето ми благослови.
Но е моята страст негасима
и безмълвен е жадния зов -
че той няма ни образ, ни име:
аз обичам самата любов.
