It always makes sense

Новият ученик

Бях точно пред вратата и щях да натисна звънеца.Точно тогава Ейдриън ми отвори.
-Еди,аз толкова съжаляв....-той ме прекъсна.
-Недей да казваш нищо,бисквитке-каза той.
Прегърнахме се и влезнахме вътре.
Нямах търпение да му разкажа всичко случило се,но първо трябваше да разбера защо днес не беше на училище.
-Е,защо днес не дойде на училище?-попитах загрижено.
-Имах малко работа не се притеснявай-усмихна се той.
-А,какво имаше да ми казваш?
-Не знам откъде да започна...

След като му разказах всичко случило се,започнах да плача този път не можех да се сдържа в мислите ми бяха само Кристин и Итън.Въпреки,че ме нарани много аз отново не исках да се откажа от него.
-Никога не бих позволил някой да те нарани, знаеш го нали?
-Да,знам.
-Някой ден ще се появи правилния,бисквитке,но Итън съсигурност не е за теб.Знам,че ти е трудно,но трябва да се опиташ да го забравиш...
-Знам,но просто не мога.Имам чувството,че колкото повече ме наранява толкова ми е по-трудно да се откажа от него.
-Нека да сменим темата.Нали каза,че има и още едно нещо да ми разкажеш.
Тотално бях забравила за онзи,който ударих.
-О,да-засмях се аз.

-Искаш да ми кажеш,че ти просто го удари?-не можеше да спре да се смее Еди.
-Разбира се,ти съмняваш ли се?-аз също се засмях.
-Гордея се с теб,бисквитке-намигна ми той.

С Ейдриън започнахме да си разказваме истории от детството и да се смеем.Времето мина не усетно.
-Не мога да повярвам кога стана 10-казах аз учудено.
-Аз също-каза той.
-Трябва да тръгвам или майка ми ще ме убие.
-Не мога да те оставя да си тръгваш сама в тъмното.Защо не останеш тук ще се обадим на майка ти?
-Да,става.

Когато бяхме малки с Ейдриън обожавах ме вечер да лежим и да гледаме луната и звездите.Тогава си бяхме обещали,че ако някой от нас се почувства самотен и другия не е до него,той просто трябва да погледне към звездите.

Легнахме си късно, а на сутринта едвам станахме.Докато се оправяхме се боричкахме,но това е като наша традиция,която включва и пръскане с вода.Ейдриън ми е като брат,винаги се е грижел за мен както и аз за него.Не бих го заменила за нищо.

Докато вървяхме към училище срещнахме Райли.
-Здравейте-усмихна се тя.
-Здравей Райли-казахме едновременно с Еди.
-Как сте?
-Добре, а ти-попита Еди.
-Аз също съм добре-изчерви се Райли.
-Ние трябва да тръгваме за да не закъснеем идваш ли с нас?-попитах аз.
-Няма да мога трябва да свърша едно нещо преди това,ще се видим после.
-Добре-усмихнах се.
Винаги когато Райли говори с Еди се изчервява.Може би го харесва.Ще разбера какво става,все пак аз винаги разбирам всички клюки.

Вече бяхме в стаята всички много се радваха да видят Ейдриън.Аз седнах на чина си и извадих телефона си.Реших да проверя кой какви снимки е качил.Попаднах на една „невероятна” снимка.На нея са Кристин и Итън явно са официално заедно.Кристин я е качила.Преди бях изпратила покана на Итън,но естествено той не я прие.
-Хей,бисквитке.
-Да.
-Разбра ли новата клюка?-попита Еди.
-Ако е това,че Джош е скъсал с Катя всички знаем.
-Не,не това,но и това е доста интересно.
-А,какво тогава не съм разбрала?
-Ще имаме нов ученик много добър приятел е на Джейк.
-Оо,интересно.
-Ах,ти каква клюкарка си само-засмя се Еди.
-А ти все едно не си-засмях се и аз.

Какъв ли ще е този нов ученик.Най-вероятно Кристин веднага ще му скочи.А,може би тогава ще остави Итън.Прекалено много започвам да мечтая.Време е да се върна на земята или по-точно в час по български,а въобще не харесвам госпожата.Сериозно ме отекчава.

След като едва не проспах българския,физиката и химията дойде време да се поразходим малко.
-Еди-извиках аз.
-Няма нужда да викаш до теб съм.
-А,съжалявам не те видях.-засмях се.
-Да намерим ли Райли?
-Да нека я потърсим.

Качихме се на третия етаж,за да потърсим Райли,но не я намерихме.Решихме с Еди да се помотаем малко.Не мога да разбера защо като съм с него губя представа за времето.Закъсняхме за географията както винаги.Добре,че госпожата е готина.

Седнахме с Еди и си извадихме нещата.Е,поне до колкото имах такива, не бях си оправила програмата защото спах при Еди.
Не след дълго класната влезе с някакво непознато момче.
-Здравейте,това е новият ви съученик Ник-каза тя.
Имам чувството,че съм го виждала някъде толкова ми е познат.
Ник отиде и седна при Джейк личеше си,че са доста близки приятели.Не знайно защо не спираше да ме гледа,както и аз не спирах да го гледам.
-Хей,Мег добре ли си-попита Еди.
-Не,а всъщност да добре съм просто този Ник ми е много познат.
Забелязах татуировката на ръката му и веднага се сетих кой е.Не можех да повярвам.
-По дяволите знам кой е този-казах доста изненадано.
-Кой е?-попита Еди.
-Той е този който ударих вчера!

-