Why You... ~CHOI YEONJUN FF~

^12^

Таксито ни докара до вкъщи. Леля и татко тръгнаха напред, а аз вадех Yeonjun от колата.

След като го изкарах пробвах нещо. Преметнах двете му ръце на врата ми и го вдигнах. Адски тежеше, но поне прибирането му бе по-бързо.

Само не искам да ме питате как го качих дo стаята му. Но накрая успях. Качих го!

Преметнах завивкити на леглото му и го метнах на него. Той спеше. Свалих обувките му и сакото. После го завих и излязох от стаята.

Взех си бърз душ и си легнах. От утре вече с тая пияна свиня ще се държим като доведени брат и сестра. После заспах.

Станах на сутринта. Чувствах се леко изморена от вчера. Облякох се на бързо и излязох от стаята си.

Още с излизането ме лъхна миризмата на алкохол носеща се от стаята на Yeonjun. Как може толкова да мирише?

Слязох долу до кухнята и видях So Hen.

-Добро утро! - поздравих

-Добро да е? - отвърна

-Само ти ли си будна? - попитах

-Явно. Баща ти спи.

-То и Yeonjun. - двете се засмяхме

-Реших да направя закуската тази сутрин. Ти как ядеш палачинките? Мед, сладко, шоколад? - попита ме

-Всякак. Направи ги по твой вкус.

-Тук много мирише на алкохол? Толкова ли сме пили снощи? - попита ме тя

-Не искам да съм груба, но повечето идва от Yeonjun. Снощи пи много.

-Оф, не пропуска да ме изложи.

-Ааа, не се притеснявай. Аз се излагам също. Веднъж татко ме взе на работа. Докато ходихме той видя колегите си и аз точно тогава ще се спъна на гладкото и прас на земята по лице.

Тя се засмя. Но се спря, защото мъжете спяха. Тя ми подаде една чиния и седна срещу мен с чашата си с кафе.

-Е, вие след месец отоново заминавате по работа. - казах ѝ

-Да. Налага се. Нали с това се изхранваме.

-А, меден месец планирате ли?

-Ами... Не знаем все още. Не сме говорили.

Аз продължих да се храня. Не след дълго дойде баща ми. Той ме целуна по челото и после целуна So Hen.

Така и той се присъедини към закуската.

След около половин час дойде и Yeonjun. Целия вунеше на алкохол. Дойде облечен още с костюма си от снощи. So Hen ме побутна леко по крака и аз се обърнах към нея.

-Права беше за миризната. - каза ми тихичко

-Добро утро! - поздрави баща ми

-Ммм... - каза като пак му призля и отиде до тоалетната

Аз само се засмях.

Това беше тежка сутрин. Но най-вече за Yeonjun. Той си взе душ, но миризмата си оставаше. Имаше сини кръгове под учите и стоеше като умрял.

Докато си стояхмех в 11 часа сутринта баща ми се обади.

-Искате ли да излем на разходка? Ще отидем на една градина. Времето е хубаво! - каза той

-Това е страхотна идея! Хайде! - каза So Hen

Ние се хванахме и след 15 минути се качихме в колата. Едва накарахме Yeonjun да дойде. Ние двамата стояхме отзад в колата. Той сложи слушалките си и бля през прозореца през цялото време.

Вече бяхме пристигнали. Всички слязохме от колата. Постелихме една раината покривка за питник и седнахме. Времето наистина беше стахотно. До нас имаше прощадка. Аз отидох на една люлка.

Полушвах се леко и гледах едни малки дечица, които бягаха напред назад.

-Какво прави бебето? Люлееш ли се? - обърнах се и до мен стоеше Yeonjun, който се смееше

-Ха ха, много смешно. - казах съркастично

Той седна на другата люлка до мен. Слушалките му висяха на врата.

-И какво правиш? - попита ме

-Ти се интересуваш какво правя? Трябва да си го запиша някъде. - присмях му се

-Ха ха, много смешно. - каза като използа моето изречение преди малко

-Просто гленах децата. - казах

-Какво им гледаш. Малки, викат, пищаят, плачат, искат неща постоянно. - каза той

-Да ама, поне сега се забавляват и не правят нещата които изброи.

Тъкмо казах това и едно дете се спъна, падна и заплака.

-Казах ти. - обърна се Yeonjun към мен с физиомията "аз бах прав"

Аз се позалюлях малко по-силно. Излезе хубав ветрец, който се повя в кестенявите ми коси. Докато се усетя вече се люлях като малките деца. Yeonjun само ми се смееше.

-Ако си дошъл да ми се присмиваш върви си. - казах

-И къде да отида отида според теб?

-Ми някъде. Защо не отидеш при нашите?

-И какво да правя при тях. Аз от тях избягах и дойдох тук.

-Оф, не те знам. Ако ти се остава, остани, но ако ще се смееш се смей, но да не те виждам.

-Добре де, добре. Еее киселок. - каза последното много тихо