He is the devil

29. Това не трябваше да се случва!

Всички се прибрахме, за да се оправим за дискотеката. Отдавна не съм излизала да се забавлявам. С Джак се прибрахме и всеки отиде да се оправя. Взех си бърз душ и изсуших косата си. Взех пресата и я изправих. След това застанах пред гардероба и започнах да търся какво да облека. Избрах черна, леко блестяща рокля по тялото, къса малко над коляното. Облякох я и се погледах в огледалото. Стоеше ми добре. Взех гримовете си и започнах да се гримирам. Сложих си малко фон дьо тен, коректор, лек контур, тъмни сенки, спирала и матово червило. Когато бях готова с грима се напръсках с парфюм и си сложих сребърни обеци. Взех малка, черна, коктейлна чантичка и прибрах телефона, ключовете и парите си в нея. Обух черните си токчета и излязох от стаята. Слязох долу и видях Гилински да се излежава на дивана.

-Готов ли си?-попитах го и той се обърна. Огледа ме и не казваше нищо. Стана ми леко неудобно и се прокашлях.

-Ъ... да, да тръгваме.-каза бързо и се изправи от дивана.

Гледна точка на Гилински

С Ванеса излязохме от къщата и се качихме в колата ми. Признавам си по пътя до колата не спирах да я гледам. Беше... удивителна. Мамка му, тази вечер ще бъде трудна.

Потеглих към клуба, който Ливай избра. От време на време поглеждах към Ванеса. Не знам какво ми става, но не мога да отделя поглед от нея. Тя ме погледна и се засмя. Има толкова сладък смях.

-Защо ме гледаш така?-попита тя.

-Как?-отвърнах.

-Ами така... все едно си видял дявола.-обясни. Ако ти си дявола с удоволствие ще отива в Ада. Какво говоря?-Толкова ли зле изглеждам?

-Какво? Не, разбира се, че не! Изглеждаш удивително, сигурно всички ще ти се лепнат в клуба.-казах и тя се засмя. Само при мисълта, че някой ще я докосне се изнервям. Стиснах здраво волана и затегнах челюстта си.

-Едва ли? А и ако някой го направи ще го изгоня! Не искам да се занимавам с някакви непознати идиоти, които търсят някое отчаяно момиче да легне с тях в леглото!-отвърна тя. Определено тя не е като другите момичета.

Спрях пред клуба и слязохме от колата. Заключих я и се насочихме към входа. Влязохме вътре и се огледахме за останалите. Видяхме ги да седят на едно от сепаретата и отидохме при тях.

-Я виж ти, Ванеса очарователна си!-обади се Ливай и целуна ръката ѝ.

-Ливай, голям си джентълмен!-изкикоти се тя и седнахме на сепарето.