Неочакван обрат

37. Парти да си умреш

Качих се в стаята ми ядосана и се метнах на леглото. Нямаше смисъл да ходя на партито. Най-близките ми приятели нямаше да са там, а другите нямаше да ми обърнат особено внимание. Беше по умно да си остана у нас и да гледам някой филм сама на тъмно.

– Лош ден? - пита познат глас и аз си обърнах главата към него.

– Не днес. Моля те. - помолих искрено и си забих лицето във завивките.

– Аз чух, че днес има парти. - каза той и се облегна на рамката на прозореца.

– Не започвай и ти. Няма да ходя. - отговорих.

– Защо? - пита той видимо заинтересован.

– Нямам с кого да отида. Беше прав, ясно. Нямам други приятели освен Тони и Итън. Няма да ходя сама. - казах и седнах на леглото.

– Кой каза, че ще ходиш сама? - пита той изправяйки се и чак тогава забелязах, че беше облечен точно както за петдесетте. Бяла тениска и черно кожено яке. Косата му беше леко зализана, но все някак успяваше да изглежда рошава.

– Искаш да отида с теб? - питах объркана и той кимна - Ти дори не ходиш в това училище. А и си по-голям от мен с поне четири години.

– И това е тинейджърско парти, не бала ти за завършване. - напомни той и аз се засмях без да искам - Ето виждаш ли, искаш да отидеш с мен.

– Не... - казах с усмивка.

– Нима? - вдигна вежди той - Добре тогава. - каза Зейн и скочи от покрива, но го чух със вампирския си слух как сяда на верандата. Поклатих глава и извадих роклята си от гардероба. Облякох я и обух белите си кецове. Нямаше начин да нося токчета. Оправих си косата и се гримирах. Взех си телефона и слязох по стълбите. Майка ми ме чу и ме извика при нея преди да съм отворила вратата.

– Алекс! Нали ще внимаваш? - пита тя с бъркалка в ръка.

– Да. Вероятно ще се прибера малко след полунощ. Знам, че е учебна вечер, но това все пак е парти. - обясних и мама кимна.

– Парти, на което те пускам. Не прекалявай. - настоя тя и аз кимнах - Облечи си якето! - извика тя вече от кухнята, но аз не го взех и излязох.

– Я кой най-накрая се съгласи да дойде. - каза с насмешка Зейн.

– Да. Е, сметнах, че ще е по-забавно от това да гледам филми цяла вечер. Не го проваляй. - помолих го и тръгнах пред него. Той ме настигна и заедно се запътихме пеша към дома на Ким - Нямаш ли кола или нещо? - питах след като изминахме една четвърт от пътя.