Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 21

ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ? СПИТЕ ЛИ ОЩЕ? Е, И ДА СТЕ ВЕЧЕ НЕ СТЕ.

ПЛАНЪТ БЕШЕ ДА СЪБЕРА ЦЯЛАТА ПОЧИВКА В ТАЗИ ГЛАВА, ОБАЧЕЕЕЕЕЕЕЕЕ В ПОСЛЕДСТВИЕ РАЗМИСЛИХ ЗАЩОТО КАК ВИ ЗВУЧИ ОТ 156 СТРАНИЦА ДО 172 ПРИ ТОВА С ШРИФТ ОТ 13 PT? 

ЕТО ГО ОБЕЩАНИЯТ ДОН КОЦИ (МЪЖЖЖЖ МЕЧТААААААА) И ДОН АЧИИИ (И ТОЙ СЪЩО) 

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА ВЪПРЕКИ, ЧЕ НЕ Е НИЩО ОСОБЕНО.

ИСКАМ ДА МЕ ЗАЛЕЕТЕ С ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАТО КУРВА С ПЕРИНЬОН И СОС БЕШАМЕЛ (YOU KNOW WHAT I MEAN)

НАУ ЕНДЖООЙЙЙЙЙ! И ДА ВИЖЕЕ ДОН КОЦИ! И ДОН АЧИ! И НОВИЯТ ХИТ НА ДОН АЧИ! 

И СЪЩО ТАКА 

ДМС НА НОМЕР 1312: НОВА РИЗА ЗА ДОН АЧИ

*Алекс*

- Няма да деля стая с теб! – Алена отсече за пореден път докато кръстосваше стаята ни нервно. Беше се минал цял час откакто научи, че трябвас не само да дели стая с моя милост, но и легло и все още не беше намерила извод. Дори ходи да се разправя с хората от рецепцията и да иска отделна стая, но пичовете казаха че всичко е заето, за което им обещах много голям бонус към заплатата. Беше яко да имаш хотел. Е, добре де технически беше на тате, но това бяха само подробности.

- Откажи се, мальiш. Нищо не можем да променим. – въздъхнах.

- Не разбираш. Ти не разбираш.

- Стига де, мальiш. Не е края на света. Аз ще взема дивана, ти вземи леглото и готово.

- Не е в това въпроса!

- А, в какво тогава? –изправих се в седнало положение и сложих възглавницата, на която се бях облегнал в скута си.

- А, в това че сестра ти отново навлиза в личното ми пространство! И ти също!

- Аз пък сега какво съм виновен?

- О, моля ти се знам че ти имаш пръст в това. – изгледа ме възмутено и това ми затвори устата.

- Уверявам те, че бях точно толкова изненадан колкото си и ти.

- Но с едната различка, че на теб ти е през да не казвам къде дали ще делим легло или не.