40. Нов вампир в града

139 9 3
                                    

Затворих на Зейн и издишах. Чух стъпките на другите от класа ми и изтичах при тях. Хванах Итън и го издърпах напред.

– Какво има? - пита той след като ми видя сълзите.

– Някой е убил Джули. - казах и си забърсах сълзите с ръкава - Вампир. И съм сигурна, че е същия, който е убил Ванеса.

– Добре. Ъммм... Да се обадим на Зейн. - предложи той и в същия момент Зейн се появи пред нас.

– Няма да е необходимо. - каза той тримата се запътихме към входа на салона където лежеше Джули. Съучениците ми бързо ни настигнаха и настана паника. Някой се обади на полицията и бащата на Тони и неговия екип дойдоха за отрицателно време. Те казаха на всички да се отдръпнат и Зейн отиде при тях.

– Не може да си тук. Мини зад лентата. - заповяда шериф Стоун, но Зейн не го послуша.

– Момичето се е подхлъзнала лошо на леда. - каза Зейн гледайки шерифа право в очите - Ударила си е главата на каменните стълби към салона и е умряла от загуба на кръв. Кажи на другите. - каза Зейн и потупа бащата на Тони по рамото, след което се върна при нас. Усетих нечий поглед върху мен и погледнах към въпросния човек. Беше момче със светло кафява коса и очи. Беше облечено сравнително леко за такова време, което ме наведе на една мисъл.

– Вампир. - прошепнах тихо и Итън ме погледна - Онова момче там. - посочих го с поглед и Итън изтича при Зейн, който беше малко пред нас. 

– Мисля, че отрихме убиеца. - прошепна Итън на Зейн и двамата оъправиха поглед към момчето, което стоеш неподвижно и гледаше към нас. Изведнъж той кимна и се скри зад ъгъла на сградата. Зейн и Итън тръгнаха след него и аз тръгнах след тях, но Тони ме спря.

– Къде отиваш? - пита тя и аз я погледнах.

– Итън и Зейн намериха убиеца. - прошепнах - Трябва да отида там.

– Алекс, луда ли си? Когато знаеш, че някой е убил две от съученичките ти, съобщаваш на полицията, а не отиваш право при убиеца! И то сама. - скара ми се тя.

– Забравяш, че убиеца е вампир. - напомних - Аз също. - съобщих и тръгнах след момчетата. Тони въздъхна и се огледа - Стой тук. - наредих и аз преди да се отдалеча много и завих зад ъгъла. Там забелязах Итън, Зейн и момчето да си говорят и се скрих зад една кофа за боклук.

– Какво правиш тук? - пита Зейн ядосан и момчето се подсмихна.

– Не превръщам хора във вампири, като някои други, ако това питаш. - съобщи той и Зейн му се озъби.

Неочакван обратHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin