My Second-first kiss /Bulgaria/

Глава Трета

*Гледна точка на Иви*

Поредната вечер на изтощение, в която се чувствах като труп. пишех си с най добрата си приятелка за да се разсея от тоновете учебници, които изпиваха всяка капкажелание за живот в мен.

Внезапно телефона ми извибрира и се показа известие за нова покана за приятелство във фейсбук.

- Кой кретен си търси боя отново?- помислих си изнервена

Изненадващо за мен, беше момиче, което за пръв път виждах.

- Познаваш ли това момиче? - попитах Касиди

- Да. Ха, наистина ти е пратила покана. Не очаквах.
Чакай, чакай. Какво изпускам? - попита тя с любопитен тон

- Нищо - отговорих ѝ просто

- Пиши ѝ. Може пък да ти помогне с депресията, ако общуваш с нови хора. - предложи Касиди

Не беше в мой стил да се запознавам с нови хора, но минути по-късно получих съобщение от непознатото момиче. Отговорих и колебливо и зачаках отговор, за да преценя дали си заслужава да поддържам разговор с нея.

*Чат*

× Здрасти - Никол

× Здравей - Иви

× Желаеш ли да се запознаем? - Никол

Хмм, подхожда възпитано, това е нещо ново за мен.

× Да, защо не - Иви

Неусетно потънах в увлекателен разговор с Никол. С нея можех да говоря на всяка тема. Не спирах да намирам нови и нови общи неща между нас и някак си успя да ме накара да се отпусна. Не било толкова лошо да се запознаваш с нови хора. 

След няколко дена решихме да излезем и да се запознаем лично.

Бях решена да подходя по резервирано, да преценя до колко мога да и се доверя преди да и позволя да ме опознае. Когато пристигнах на мястото, където ме чакаше, я забелязах отдалеч - малко по висока от мен, облечена цветно и с широка усмивка на лице.

Беше в пълен контраст с мен. усещах позитивизма ѝ, и колко се опитваше да прекрие, че е нервна.

Разхождахме се, говорихме си и отново, странно как успя да ме обезоръжи и започнах да и споделям за себе си.

Седнахме в парка, за да изпуша една цигара.

- Очуди ме - казах несигурно

- Кое? - зачуди се тя и се обърна леко към мен

- Че дойде и че изобщо се съгласи да се видим, хората често ме отбягват - все още не смеех да я погледна в очите, за да не разбере че и аз бях леко нервна.

Трябваше да поддържам дистанция докато преценя дали мога да и се доверя.

- Исках да те видя на живо, не виждам проблем - каза Никол и повдигна небрежно раменете си

Не знаех как да реагирам. Излегнах се на пейката и положих глава в скута ѝ, но на лицето и се изписа леко объркване и бързо се изправих.

- Извинявай - рекох притеснено

- Не , няма проблем - тя се усмихна

- Мислех, че ще ме избуташ от пейката - казах аз на шега

- Не, защо да го правя? - попита ме  момичето до мен

Някак си, с въпроса си ме хвана неподготвена, затова побързах да сменя темата. Попитах къде ще ходим и тя предложи близкото кафене.

Там продължихме да говорим и да се опознаваме. Говорих предимно за медицина и случки от университета.

Очаквах , че ще я отегча, но с изненада установих, че активно ме слушаше и явно ѝ беше интересно, но въпреки това не смееше да ме погледне. Помислих си, че може би я притеснявам. Точно в този момент осъзнах, че не отлепях поглед от нея и не забелязвах нищо друго освен нея.

По-късно, докато чакахме автобуса да дойде, тя предложи да се снимаме.
Принципно мразя да се снимам, но отново изненадващо за мен тя някак успя да ме убеди.

След като си тръгна останах насаме с мислите си и се зачудих какво по дяволите се случваше? Не допусках никой до себе си, но тя беше различна.