I F**ked Your Boyfriend [Chanbaek/Baekyol] {BG Trans}

Неговата плът и кръв

Чаньол предпочиташе да отреже крайниците си и бавно да умре от болезнена смърт, от колкото да седи в чакалнята. Вместо да се бори с мисълта, че любовта на живота му, човекън, който носеше детето му през цялото това време няма да може да оцелее.

Няма да оцелее, защото бе решен да даде дете на Чаньол.

Не му пукаше за цената му, не му пукаше за чувствата на Чаньол.

И изведнъж, за един кратък момент Чаньол може би съжали, че се бяха влюбили. А ко не бе заради безусловната им любов един към друг, ако не се бяха срещнали в училище Бекхюн нямаше да остави живота си на косъм.

„Хей приятел, виж.“ Крис леко го побутна, а очите му бяха на нещо в телефона му. „Има едно дете, което изглежда на 12 и иска да му бъда sugar daddy или някаква там простотия. Обаче е секси, нали? Но изглежда някак болен. Виж тези тъмни торбички под очите му, заклевам се, че приличат на топките ми.“

О, вярно. Те не знаеха за ситуацията, в която е Бекхюн.

„Спри да ме игнорираш, вагина такава!“

Лицето на Чаньол бе заровено в ръцете му, продължавайки неволно да игнорира другия. О, всъщност не бе напълно игнориране. Изобщо; просто се чувстваше всякаш нямаше достатъчно адекватност да води разговор.

„Братле, не мислиш ли, че имаш сериозен проблем щом топките ти са черни?“ Джонгин нахлу с ръце около полу заспала фигура, която бе Кьонгсу.

Те не знаеха нищо и Чаньол се почувства бесен.

Крис ахна, чувствата му напълно смачкани. „Така ли? Виж кой го казва. Твоите сигурно изглеждат като-“

„Парк Чаньол?“

Сърцето на Чаньол запрепуска, докато изправяше гърба си, а очите му бяха върху медицинската сестра, която идваше към тях. За секунди той скочи на краката си, тръгвайки към сестрата, за да я разпита за Бекхюн.

И преди да може, точно когато отвори уста, за да изкрещи думите, които бяха на върха на езика му-

„Може да влезете. Бюн очаква приятелите си.“

И Чаньол не се замисли два пъти преди да хукне през сестрата, леко удряйки се в рамото и, но това няма значение, защото не му пукаше изобщо. Не планираше да запази последната капка разум, която някак имаше.