Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 26

ДОБРО УТРО УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. ПОДНАСЯМ ВИ НОВАТА ГЛАВА, КОЯТО СИЛНО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ИСКАМ ДА МЕ ЗАСИПЕТЕ С ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАТО.....И АЗ НЕ ЗНАМ КАКВО

*Алена*

Гледах и не вярвах на очите си. На ум се молех всичко това да е сън и да се събудя в ръцете на Алекс, където мъжът пред мен беше само в кошмарите ми. Вече бяхме лице в лице, а аз стисках Лев с цената на живота си. Посегна към мен и аз веднага се отдръпнах. Той се изсмя болно и уви един от вече русите ми кичури около пръста си.

-    Хубава прическа. – изгледах го на кръв и ако синът ми не беше тук досега сто пъти да съм му се изплюла в лицето. Това го ядоса, защото в следващият момент хвана цяла шепа с коса и стисна. – Едно мерси няма ли да кажеш? Или вече дойде в София, мачкаме чаршафите на Илиев и се взехме за голямата работа, а курво? Че даже и развод ще ми иска. За коя се взе, а? – изсъска, а аз правех всичко възможно да не изпусна детето. Лев усещаше напрежението и започваше да мрънка. Боже, моля те нека Петър или който да било да се появи!

-    Плашиш детето. – изсъсках

-    Дай ми го! – борих се със всичко в себе си да не го пусна, но накрая той успя да го отскубне от ръцете ми, а Лев вече плачеше с цяло гърло и усещах как очите ми пареха от сълзи. Мамка му! – Сега си взимай парцалките и да вървим. Време е да те върна вкъщи.

Ненадейно погледът ми попадна върху говоретелят, който беше точно до мен. Ясният спомен, че момчета пазеха точно пред входа изгря в съзнанието ми. Бинго!

-    Никъде няма да ходя. А, сега ми дай детето, Тимур.

Това го ядоса, защото присви гнусните си черни очи и замахна към мен. Още повече обаче го ядоса и факта, че не потрепнах.

-    Дай ми детето, Тимур.

-    За да може ти и любовника ти да ми го вземете? Как ли пък не! Тръгвай. – хвана ме грубо за лакътя и ме забута навън. Мамка му! От долу се чуваха тежки стъпки и в следващият момент вратите, които деляха стълбището и асансьора с останалата част от етажа се отвориха и щом едрите фигури на Психото и Ел Куджо се появиха и сякаш камък ми падна от сърцето.

-    Пусни я, боклук! – и двамата бяха насочили пистолети към него. Всичко се случи прекалено бързо. В един момент те бяха насочили пистолети към него, а в следващият Тимур просто ги застреляла и те бяха на земята, а писъкът ми сигурно се чу и отвън.