- Само защото нямам пенис, това не означава, че не мога да те обичам!
- Но АЗ не мога.
Ето го и него. Болезненото осъзнаване, че чувствата ти са без значение. Дори признати, нищо няма да стане от тях. Ще се лутат без посока и никога не ще достигнат убежището, на което са се надявали.
- Можеше да го кажеш по по-мил наччин!
Това не е вярно. Няма друг начин. Дали ще е днес, ден по–късно, или дори седмица, нищо няма да се промени. Лепенката ще трябва да бъде издърпана рано или късно и винаги ще боли, независимо колко човек се убеждава в противното.
- Съжалявам.
Не. Недей. Всичко друго, но не и извинения. Те не постигат нищо, само правят болката по-силна. Защо ти е да се извиняваш, че не споделяш чувствата на някого? Не си длъжен. Едно сърце не може да бъде изменено, или моделирано, спрямо желанията на някого, въпреки че много са опитвали. Любовта или я има, или не, толкова е просто. Всяко друго чувство, което дори малко я наподобява, може да заблуди много, но самата любов е единствена по рода си и само онези, които наистина са я преживявали, са наясно с разликата.
- Да не е защото не съм мъж?
Нуждата от уверение расте с всяка секунда. Преминаваме тази фаза през целия си живот. Дори като деца винаги търсим одобрение за всичко, което правим. Това определя бъдещите ни идеали и начинът, по който гледаме на себе си.
- Не бъди глупава!
- Тогава какво? Не съм достатъчно добра ли?
Защо толкова често се обръщаме към саморазрушението? Наистина ли това е верният начин или просто е единственият, който виждаме когато сме с разбито сърце? Какво, да не би да ставаме слепи, или чисто и просто глупави, щом стане дума за влечения? Логиката и здравия разум ги няма никакви.
- Няма такова нещо. Просто не споделям чувстата ти. Няма значение колко пъти ще ме попиташ и колко най-различни въпроса ще ти хрумнат. Отговорът ще си остане същия.
Чувството е вледеняващо, нали? Студено и безсърдечно. Но всъщност не е така. Това е за твое добро. Истината винаги трябва да е ясна, независимо от обстоятелствата. Можем да измислим безкрайни и най-различни причини да я скрием, за да оправдаем действията и чувствата си, но това никога не помага. Просто временно решение. Във всеки случай, рано или късно, истината ще триумфира над всичко останало и имайки предвид колко пъти се е изменяла ситуацията, това ще определи колко ще те заболи. Направи си услуга и я приеми отрано, вместо да стигаш до крайности да прикриеш нещо, което още от самото начало не е трябвало да бъде в сянка. Животът е достатъчно кратък, не го съкращавай още повече.
