My Second-first kiss /Bulgaria/

Глава Четиринадесета

* Гледна точка на неутрален разказвач *

Вратата бе поправена, поне до колкото позволяваха уменията на Иви и Никол взети заедно. В къщата беше топло, имаше хубава храна на масата, както и малко алкохол, защото за къде сме всички без поне една вечер, в която да се отпуснем, нали?

Иви бе легнала на дивана, а Никол бе седнала на земята, но главата ѝ се намираше върху лявото бедро на Иви. Чакаха Касиди да се събуди, за да може всички да хапнат заедно.

- Тя нали ще се оправи? - попита тихо Никол

- Нищо ѝ няма, ще се оправи за нула време - успокои я Иви и вплете пръсти в червените коси на момичето, играейки си с тях

Касиди се беше завлякла едва до вратата на стаята си, гледаше наоколо и опитваше да си спомни какво точно се случи. Спомените и се преплитаха и образуваха голямо размазано петно от страх, кръв и плач. Единственият и по-ясен спомен бе от суровото изражение на Иви лишено от емоция за да не я плаши допълнително.

Видя дългата кестенява опашка на Иви да се подава от дивана и удари с ръка по близкия шкаф, което накара дввете момичета да подскочат от изненада.

- Какво, по дяволите?! - извика ядосано Иви и метка кръвнишки поглед на Касиди

- Какво правите вие там? Без сношение, докато съм тук! - каза със закачлив тон Каси, а лицето на Никол почервеня като добре узрял домат

- Нека вечеряме - побърза да смени темата Никол и бързо се отправи към кухнята

Иви и Касиди не я последваха обаче. Трябваше да поговорят, относно срещата с Бурята и какво точно ще се случи.

Двете момичета се настаниха на дивана и се усмихнаха, без да поглеждат другата.

- Досетила се е, че сме имали нещо - примърмори Касиди и сложи ръка на все още прясната си рана

- Аз ѝ казах. Не искам да има тайни между нас и моля те, не опитвай да я провокираш, чувствителна е и то много - изрече спокойно Иви и оправи рошавата си опашка

- Няма да я закачам, обещавам ти - Касиди изсъска от болка - относно срещата с Бурята, мислиш ли, че е добра идея да го правиш? Вярно, че ти казах, че е задължително, но... Ако реши да я включи в бизнеса по някакъв начин?

Настъпи миг на мълчание. Иви знаеше, че няма да има измъкване от подобна ситуация с шефът си, но нямаше да остави Никол толкова лесно в негови ръце.

- Ще се грижа за нея, каквото и да стане, ще бъда до нея и няма да я оставям и за миг - каза твърдо Иви и стана от мястото си

- Моля те, дай ми някакво болкоуспокояващо. Наистина много ме боли, не се издържа чак - измрънка момичето, пльоснало се на дивана

- Мога да те бодна с морфин, но е опасно, знаеш - предупреди я Иви

- Въобще не ми пука, искам само да спре да ме боли - каза през зъби Касиди

Иви отиде с бързи крачки до стаята, в която спяха с Никол и грабна раницата, в която бяха всички принадлежности за почистване или зашиване на рани, плюс болкоуспокояващи в течна форма.

Застана пред Касиди и разтвори раницата си, а момичето нави ръкавът на лявата си ръка. Иви извади една ампула, а след това чиста спрунцовка и игла. Очертаваше се весела вечер.