1

867 44 18
                                    

Юта се събуди от звъненето на телефона си. Той се пресегна и уж да го спре но го събори на земята.
-Майка му ша ебаа!-каза сънено той.
Изправи се и огледа екрана.
Не беше счупен за негово щастие.
Изведнъж се чу чукане на вратата и женски глас се провикна.
-Юта,ставай!Ще закъснееш за училище!-майка му се провикна.
-Буден съм,мамо.Ставам.-отвърна ѝ Юта.
-Добре,скъпи.

Юта стана от леглото и се насочи към банята за да извърши сутрешната си рутина.
След това се облече. Беше си избрал сини дънки скъсани на колената и бяла риза която запаса на половина в дънките.
Слезе долу,закуси и тръгна към вратата,но чу гласа на майка си и се спря.
-И без побойща днес.-предопреди го майка му.
-Ще се опитам.Чао мамо.-отвърна той.
-Чао скъпи.

Юта вървеше към училище и слушаше музика.
Беше понеделник което означаваше,че ще имат първи час английски. Юта страшно много мразеше даскалицата по английски защото само мрънкаше и се караше.Мразеше я повече и от Тейонг.О,да.Тейонг.
С него се караха доста често,че дори понякога се случваше да се стигне до бой. Но да бъдат честни и двамата намираха нещо което им харесва у другия. Само един беше проблема. Нито един от тях двамата нямаше смелост да го признае на другия.
За това знаеха двамата най-добри приятели на Юта-Дойонг и Тен.
А за Тейонг-Джони и Джехюн.

Юта вече беше стигнал пред портите на училището или както той го наричаше Ада.
Един от малкото му любими часове беше музиката. Много обичаше да пее.
Като по чудо и един от любимите часове на Тейонг също беше музиката.

Юта свали слушалките си и преди да влезне в училище забеляза групичката на Тейонг която се беше подпряла на оградата в дясно и свойте най-добри приятели които пък бяха в ляво.
Той тръгна към тях но не пропусна да засече погледа си с познайте кой... Тейонг разбира се.
Когато стигна до приятелите си ги поздрави.
-Добро утро,кучки! Кво става.
-Много смешно Юта.Нищо не става.-подразни се Тен.
-Той само се шегуваше.Спри да се правиш на разсърден.-Дойонг защити Юта.
-Как да не му се правя на разсърден.Той изля чая си върху мен и всички си помислиха,че съм се напикал!-разкрещя се той и всички се обърнаха към тях.
-Първо казах,че е без да искам.
Второ ти се извиних сигурно вече сто пъти. И трето спри да викаш,всички се обърнаха да ни гледат.-скара му се Юта.
-Офф стига сте се карали и да се качваме нагоре.Имаме 15 минути а като ви знам ще отнеме цяла вечност да се качите до горе.-каза им Дойонг.
-Добре.-отговориха и двамата в един глас.

L̶O̶V̶E̶ S̶O̶N̶G̶ |ʏᴜᴛᴀᴇ| [завършена✓]Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ