Move it, asshole!

5.

   20:00, следващия ден:

Тя се беше разположила на същата маса като предната вечер, а до нея беше Джия с прилежно завързани зад стола ръце. Все пак младата Гарсия нямаше намерението да се надбягва с нея.

Единствената разлика от предната вечер беше, че в момента Елият и другите наблюдаваха през цялото време какво се случва от камерите. Беше наложително да са на линия, ако се наложеше да се намесят.

- 20:00 часът е, а братчето ти все още го няма. Започвам да губя търпение. - съобщи Изабела, играейки си със запалката. Джия видимо се притесни, а очите ѝ се насълзиха. Намести се на стола си.

Изабела не можеше да го чака повече. Зареди револвера си и го насочи към нея.

- Моля те не го прави! - ревеше тя. Изабела нямаше и капка колебание. За нея Джия не беше нещо повече от предателка, а Гарсия наказваха предателството със смърт.

- Не се притеснявай. Ще е бързо, даже няма да усетиш кога сме приключили. А до няколко дни максимум и брат ти ще се присъедини към теб. - отвърна Изабела, поставяйки пръста си на спусъка.

- Чакай! - провикна се Леон от другия край на ресторанта. Тя се усмихна самодоволно. Знаеше, че няма да я остави. Е, имаше известни съмнения, но в крайна сметка те бяха без значение. - Ето ти ги!

Каза и хвърли един сак на масата.

- Нямаш против да ги погледана, нали? Ако ме лъжеш...

- Не те лъжа! - прекъсна я той.

Изабела отвори сака и прегледа внимателно съдържанието му.

- Добре. Всичко е наред. - сряза въжето, с което беше завързана Джия.

- А парите? Нали се разбрахме за двойно заплащане!? - запетелчи той.

- Разбира се! Колко съм глупава! Как можах да забравя за заплащането! - извика тя със сърказъм. - Ето го и него.

Изабела застреля Леон и тялото му се свлече безжизнено на пода. Джия седна до него и го взе в ръцете си.

- Леон!!? - извика в ужас тя. - Защо, по дяволите, го направи!?

- Предателите си остават предатели! - каза и застреля и нея. Тя падна до него. Прибра пистолета и си изтупа ръцете.

- Какво си мислиш, че правиш!? - провикна се Джейс, тичайки към нея. - Трябваше само да вземеш експлозивите!

Беше много близо до нея. Може би прекалено.

- Е не ги ли взех? - попита Изабела със самодоволна усмивка.

- Ами ако имат подкрепление?!

Тя се заигра с блузата му.

- Не, не обичат работата в екип. За разлика от теб аз си направих труда да проуча нашите 'гости'. - прошепна тя върху устните му. Обичаше да си играе с чувствата и емоциите на мъжете. Знаеше как да им въздейства. Усети как мускулите му се напрегнаха. После се дръпна рязко и се обърна. Тръгна към вратата със самодоволна усмивка на лице. - Почисти тук! - провикна се тя.

По стъпките му усети как се затича след нея. Опря я в стената. Привилегия, която той не би трябвало да си позволява, но тя не го спря. И тя не знаеше защо. Обикновено не допускаше току-така да я доближават.

- Късаш ми нервите от деня, в който дойде! - прошепна той върху устните ѝ.

- Така ли? Не бях забелязала! - направи се на интересна тя.

- О да, така е!

- И какво ще направиш по въпроса? - усмихна се тя заговорнически, загледана в устните му.

- Ами имам една идея как да ти запуша устата. - каза и залепи устните си за нейните. После поиска разрешение да вкара езика си, и тя му го даде. Но после бързо взе контрола от него и го обърна, така че той да е към стената. Обичаше да доминира.

Захапа долната му устна леко, а той изстена. Пъхна ръка под ризата му. Смъкна я по плочките му към малкия му приятел. Дънките му бяха утесняли. Тя се усмихна самодоволно срещу устните му.

Разкопча копчето и дръпна ципа му.

- Не тук. - каза той и я задърпа нанякъде. - Нали знаеш, че всички в момента са залепени за мониторите на камерите?

- Да беше казал по-рано! Щях да се усмихна за пред камерите! - засмя се тя.