It always makes sense

Съобщението

Когато се облегнах на него той ме прегърна не се отръпнах защото ми харесваше.Харесваше ми да прекарвам време с него.Обичах да виждам прекрасните му зелени очи и рошавата му прическа.Харесваше ми прекрасната му усмивка заради която аз също се усмихвах.Тези неща ме подлудяваха.Какво си мисля въобще, та той е като Итън.
-Глупачка-прошепнах на себе си.
-Какво каза?-попита Ник и погледна към мен.
-Казах, че ми е много приятно с теб-бързо осъзнах какво казах-така де тоест, че беше много красив залеза-понякога се изумявам на себе си колко зле мога да бъда.
-Да, съгласен съм и с двете неща-засмя се той.
Явно не съм се осъзнала на време.
-Е, ще тръгваме ли?-смених бързо темата.
-Зависи, ти искаш ли да тръгваме?
Една част от мен не искаше.Тя искаше да бъде тук до него.
-Да, нека тръгваме.
-Добре, но трябва да поговорим за нещо.
-За какво по точно?
-Онези неща, които казах в парка....-телефонът му извибрира.
Известието беше от Кристин пишеше "Вчера беше невероятно".Сериозно ли!?
-Е, явно вчера си се забавлявал докато аз се притеснявах за теб-казах доста раздразнено.
Станах и тръгнах предпочитах да се прибера пеша.
-Мегън почакай-викаше ме Ник.

Гледната точка на Ник

-Мамка му-изкрещях от яд.
Кристин не спираше да звъни, ако не ѝ вдигна няма да спре.
-Какво искаш точно сега-вдигнах.
-Ник, ела в нас.
-Казах ти, че вчера беше за последно престани.
-О, стига де Ник ела.
-Какво Итън не ти стига ли?
-Знаеш, че предпочитам теб.
-Няма да стане Кристин-затворих ѝ.
Аз съм си виновен вчера ѝ се вързах на акъла.Не трябваше да оставям Мегън така.Понякога прави от мухата слон, но за няколко дни се привързах към нея така както към никоя друга не съм. Трябва да съм сигурен, че е добре. Това момиче ще ме довърши.

Гледната точка на Мегън

-Мамо прибрах се-извиках от коридора,но разбира се не бях в настроение.
-Какво ти е-веднага попита след като ме видя.
-Няма ми нищо.
-Хайде, ела седни до мен и ми разкажи кое е това нищо.
-Мамо найстина нищо ми няма.
Някой звънна на звъннеца.Боже дано това да не е той.Отворих вратата и беше точно той.
-Мегън-каза задъхано.
-О, значи това е твоето нищо-каза майка ми отстрани.
-Ник какво правиш тук-изсъсках злобно.
-Трябва да поговорим за преди малко.
-Няма за какво да говорим, мамо кажи нещо.
-Аз съм Карън-усмихна му се.
-Аз съм Ник.
-Мамо, не ми помагаш!
-Това си е твой проблем каза, че си достатъчно голяма, ако ти трябвам за нещо друго ще съм в хола.
Исках майка ми да се промени, но тя направо ме изненада до сега да беше убила Ник.
-Ще ти обясня всичко нека поговорим-продължаваше Ник.
За пореден път прекалих явно не мога да се контролирам.Ник не ми е никакъв не мога да му кажа какво да прави.
-Съжалявам, че избухнах така не ми дължиш никакво обяснение.
-Не знаех, че си се притеснявала за мен-изглежда му стана гадно.
Не съм го виждала такъв.
-Колкото и да ти е странно на мен ми пука за някои хора.
-Изглежда е така.
-Е, предполагам, че ще се видим утре.
-Да-усмихна ми се.
-Ник, почакай-тъкмо тръгваше да излиза.
Отидох до него и го прегърнах не знам какво ми стана просто имах нужда да го прегърна,а той не се отдръпна.
След този ден осъзнах, че изпитвам нещо към него, но все още не знаех какво.Ще пиша на Джейк, че уговорката за утре отпада това не е моя работа.

На следващия ден вече бях по-добре.Отидох на уроците и за мое щастие Райли беше там.
-Мегън!-изкрещя още като влезнах и се хвърли да ме прегърне.
-Радвам се да те видя.
-И аз теб, вчера се успах и ме домързя да дойда.
-Знам, Еди ми каза също така ми каза, че нещата между вас са се получили-усмихнах се.
-О, да така е за което трябва да ти благодаря, ако не беше ти сега нямаше да сме заедно.
-Няма смисъл да ми благодариш.
-Бих искала да поговорим с теб за нещо.
-Добре, след уроците.
-Добре.
Бях доста по концентрирана от вчера.
-Днес си в добра форма както винаги-усмихна ми се учителката.
-Да, днес съм много по-добре.

-Така ученици днес трябва да ви разделя по двойки за следващия път ще упражняваме нов танц.
Това ще бъде ужасно.
-Мегън ще бъде с Брандън-съобщи тя.
Защо все на мен?Той е буквално като онези момчета по филмите, които се пробват с всичко живо.
-Е,скъпа ще потанцуваме ли?-хвана ме за кръста.
-Махни си ръцете от там или повече няма да ги видиш.
-О,правиш се на недостъпна харесва ми.
За моя радост след 10 минути приключихме разбира се Брандън си даде номера му да му звънна, за да се упражняваме у тях.
Какво въобще си мисли?

-Тръгваме ли Мегън?-попита ме Райли.
-Да.
Излезнахме на вън, а аз нямах търпение да разбера за какво иска да си говорим.
-За какво искаше да говорим?
-Винаги си ми помагала и си ми давала най-добрите съвети за това бих искала и аз да ти помогна.
-За кое?
-Говорихме с Еди вчера и мислим, че той те харесва.
-Няма шанс Итън да ме харесва, когато се разминаваме по коридорите той се прави, че не ме вижда.
-Не говоря за Итън.
-А за кой тогава?
-За Ник.
Не очаквах точно това.
-Изпитвам нещо към него, но не знам какво объркана съм.
-Хайде да си вземем нещо за хапване и ще ми разкажеш всичко.
-Добра идея.