L̶O̶V̶E̶ S̶O̶N̶G̶ |ʏᴜᴛᴀᴇ| [завършена✓]

10

Вече пристигнали пред дома му,двете момчета влязоха вътре хванати за ръце.
Веднага се запътиха към стаята на русокосия.
Качиха се горе и Те седна на леглото на Юта.
Той последва примера му и се настани на меката мебел.
Юта погледна към Тейонг.
Бяха засякли погледите си.
И двамата започнаха да се приближават един към друг.
Миг по-късно Юта осети устните на Те върху свойте.
Той веднага отвърна.
Разтвори леко устните си за да даде шанс на лилавокосия да вмъкне езика си в устата му.
Разделиха се поради липса на въздух,и двамата дишаха тежко.
Те отново слепиха устните си в една груба,но изпълнена с любов целувка.
Юта гътна Тейонг на леглото и се надвеси над него без да прекратява целувката.
Чу се отваряне на врата.

-Юта,какво по дяволите правиш!?
-изкрещя баба му

Тая пак беше дошла да му досажда.

-Как може да се целуваш с момче!?
Извратеняк! Не мога да повярвам, че внука ми харесва да му вкарват неща в задника и устата! Гей скапан!-крещеше баба му

-Госпожо,внимавайте с думите!-повиши тон Тейонг

Чу се отваряне на входната врата.
Явно майката на Юта се прибираше.
Жената беше чула какво става и се качи в стаята на сина си.

-Каква е тая дандания? И... Тейонг какво правиш тук?-попита изненадана госпожа Со Джен (това измъдрих не ме винете)

-Мамо ще....-Юта не успя да довърши защото беше прекъснат от ужасната му баба

-Те се целуваха! Юта се беше надвесил над него а тоя педал беше хванал задника му!-каза с погнуса старата жена

-Юта какво става? Можеш ли да обясниш?-попита го Джен гледайки ту към него ти към Те

-Мога и ще го направя но първо тая змия да си върви. Не я искам.

-Ти не си никой да ме гониш! Ще остана за вечеря така,че съм тук цяла вечер

-Офф,мамо може ли да останем насаме само тримата? Излез от стаята,откачалка такава.

Баба му го погледна за последно и излезе оставяйки двете момчета и Со Джен сами.

-Е Юта? Слушам.

-Мамо ние сме заедно. Знам,че е странно след всичките тези години в които сме се карали.

Те седеше отстрани и ги гледаше.

-Юта не мога да повярвам. Вие си бяхте заклети врагове а сега се целувате.