LUST /VMINKOOK/

КРАЙ

Сиви облаци покриваха зимното небе, заплашвайки със снеговалеж. Вятърът вилнееше из улиците на големия град, донасяйки мириса на зима и студ. Влажният въздухът, тежък и осеян с токсични газове, смразяваше всичко живо в околността. Тротоарите бяха отрупани в сняг. Пейзажът беше красив за тези, които наблюдаваха от топлите си домове, но за осмелилите се да излязат навън се превръщаше в ужасяваща картина. Земята беше мокра и хлъзгава, покрита с киша и кал, лъчите на слънцето се пречупваха в бялата покривка и блестяха натрапчиво. Беше някак пусто, макар и осеяно с хора. Някак тихо, макар изпълнено с шумове. Главните улици се къпеха в движение. Беше късен следобед и край на работния ден. Всички бързаха да се скрият у дома си на топло.

В един отдалечен квартал, наподобяващ малко селце, къщите се гушеха в безкрайна белота. Комините им завършваха с бели калпаци, през които се прокрадваше сивкав дим. В уюта на скромния си дом се беше отпуснал и Джимин - дребно русокосо момче с дяволита усмивка и игрив поглед. В този момент обаче от пламъчетата в очите му нямаше и следа. Всяка черта на лицето изразяваше съсредоточеност. Графитеният молив в ръката му се движеше прецизно по бялата хартия, оставяйки тъмни линии след себе си. Кафевите му очи го следяха неотлъчно с присвити клепачи. Измежду пухкавите тъмни устни се подаваше език по навик, сякаш така улесняваше работата си. Коленичил на кожения и въртящ се стол, точно срещу прозореца, опитваше да се покатери върху дървеното бюро. Беше му трудно да си намери място. Тъмни дънки пристягаха пищните му бедра и създаваха чувство на дискомфорт. Времето също го притискаше, а отчаянието ставаше все по-голямо. Перфектните му вежди се извиха и той въздъхна уморено.

- Нищо не става! - констатира ядно и захвърли поредната неуспешна скица. Разроши светлата си коса и се намести на стола.

В главата му блестеше оригинална и красива идея, но на листа всичко излизаше криво и недоизпипано. Мъчеше се от часове, очите му се бяха насълзили от взирането в листите, а вече започваше да се смрачава. Ъглите на малката стая се губеха в тъмнина. Беше прекарал целия си ден в импровизирания офис. Тесен, продълговат, но добре осветен от големия прозорец срещу вратата. Състоеше се от четири бежови стени, окичени с грамоти и признания, две бюра под прозореца, едното от които, отрупано с листи, папки, документи и моливи. Другото винаги беше подредено и изчистено от излишни вещи, така че, когато Джимин биваше осенен от вдъхновение, сядаше и твореше. Създаваше нови неща, това беше работата му. Работеше като моделиер в малка модна къща. Определяше го като семеен бизнес, тъй като собственикът беше и негов любовен партньор. Джимин беше добър, имаше различно мислене и лека ръка. Но сега не се получаваше и той започваше да се тревожи. Художествените умения никога не му изневеряваха.