My Second-first kiss /Bulgaria/

Глава Двадесет и четвърта

* Гледна точка на Никол *

Не исках да оставям Иви сама, но и не знаех какво може да стане, след като влезем вътре.

Отворих багажника на колата, а друсаната физиономия на Касиди се показа на стъклото, усмихнах се, защото колкото и да ме дразнеше, ни помогна, когато имахме нужда. Извадих узито си от багажника, а на Иви дадох зареден пистолет, който бях убедена, че много ще ѝ хареса.

- Чуй, беби. Искам да стоиш някъде, където да не те забешежат и в никакъв случай не се спускай да ми помагаш, каквото и да се случи, ще се оправя - казах с тих тон и погалих бледото ѝ лице

- Трябва да поговорим за това, след приключването на този случай. Искам да знам всичко. - заяви твърдо момичето пред мен

- Добре. Ще ти кажа всичко, сега искам да стоиш настрани - наведих се и целунах нежно приятелката си

Поех си дъх и след това се средоточих върху насъбралият се в мен гняв. Пристъпих прага на добре познатото заведение, а веднага щом видяха, че имам оръжие... Някои хора просто решиха да напуснат.

Видях как добре оформената коса на Сам Картър се подава от едно сепаре, което очеизвадно беше най-извратеното в целия бар. Как мразя да си върша работата пред хубави момичета.

Заредих оръжието, докато в същото време приближавах сепарето на Картър. Застанаха точно пред него и му се усмихнах.

- Кой я покани? Наемни убийци-наркомани тук не ни трябват - каза с насмешка Картър и направи знак на момчето до себе си с ръка

- Успокой топката, Сам. Тук съм, за да се забавлявам - вдигнах рамене, докато погледът ми следеше как непознатото момче се приближаваше

Свих устни, в знак, че няма какво да направя по въпроса и насочих автоматичния пистолет към непознатия тип, а след това натиснах спусъка и неколкократните изстрели накараха останалите хора в заведението за изпаднат в паника.

Не знаех къде е Иви и дали изобщо е влязла след мен, но в момента трябваше просто да си свърша работата, за да мога да я предпазя.

- Искам чипа. - казах и насочих оръжието към Сам

- Не е в мен - той вдигна ръце в знак на защита

- Стига глупости, Картър! Дай скапания чип или сама ще си го взема! - извиках, вече видимо изнервена

Момчето от своя страна, просто ме гледаше изплашено, затова нямах друг избор. Гръмнах го и няколко секунси след моят изстрел, се чу друг.

Обърнах се и видях как Иви държи пистолета си насочен към мен, но беше на повече от 15 метра от мен. Погледнах надолу и видях труп, моето момиче ми пази гърба, затова я обичам.

Грабнах безжизненото тяло на Картър и бръкнах в устата му, за да извадя скапания кътник, със скапания чип.

* 2 часа по-късно *

Спрях колата пред едни големи, черни порти. Иви гледаше доста объркано, а Касиди вече спеше, сигурно десети сън. Време е и аз да направя нещо за тях, ново жилище, нови спомени.