Вампира ме гледаше злобно със светещите му в зелено очи. Знаех, че е по-силен от мен и едва ли имах шанс срещу него, но нямаше да му позволя да ме победи. Нямаше да му дам радостта да ме раздели от семейството ми завинаги... И то преди Коледа! Отворих прозореца и се мушнах през него. За първи път да се радвам, че съм малка на размери. Озовах се в една малка алея между сградите с излаз към реката. Видях вампира да идва откъм страната с пътя и излязох на главната алея до реката. Започнах да тичам бързо, но неговите способности бяха по-развити от моите.
– Луда ли си?! Ще ни хване и после ще ни убие! - развика се другото ми аз докато тичаше с мен.
– Наясно съм с това! - извиках аз в отговор.
– Трябваше да пиеш човешка кръв, когато имаше шанса! - смъмри ме тя и аз врътнах очи. Наближихме края на алеята и доковете. Скрих се зад едни големи контейнери и се опитах да нормализирам дишането си - Там има един човек! - посочи другото ми аз - Нападни го в гръб!
– Не благодаря. Вече ядох. - казах с досада леко на шега и вампира от когото бягах се появи пред мен.
– Какъв късмет. За жалост аз още не съм. - съобщи той и аз хукнах между различните товарни контейнери. Имах чувството, че съм в лабиринт без изход. Както тичах, изведнъж се спънах в една поизскочила дъска и паднах близо до оградата, която ме спря от падане в реката. Обърнах се назад и видях вампира зад мен, с голяма усмивка на лице - Хванах те. - съобщи той и се приготви да ми захапе врата и вероятно да ми откъсне главата, но точно тогава се чу вой и някой скочи от един от многото контейнери около нас и захапа ръката на вампира.
– Уууу. - каза той - Тази гнусна върколажка захапка може да те убие. Трябва да си по внимателен следващия път. - гласът му беше много познат, но тъй като беше тъмно не можех да видя лицето му.
– Какво? - пита вампира без да може да повярва.
– Казах, че си мъртъв! - съобщи човека, който ме спаси и бутна вампира през парапета право във водата. Аз го погледнах и се изправих бавно. Той пристъпи напред, излизайки от тъмнината и най-накрая видях лицето му.
– Матиас?! - казах с учуда в гласа и той кимна.
– Не казвай на приятелите ти какво съм. - помоли ме той.
– Ти си върколак. - казах очевидното и той кимна.
– Да, но не е както ти го мислиш. Не те убих аз. Беше алфата ми. - подсигури ме той.
YOU ARE READING
Неочакван обрат
VampireМислиш, че живота ти е нормален и от нищото се случва нещо, което го променя завинаги. Младата Алекс Купър претърпява инцидент и единственият начин да не умре е... ами, ухапване от вампир. Вампир, който и спасява живота. Какво ще се случи по-нататък...
