49. Неочаквани подаръци

125 8 3
                                    

Самолета ни кацна в Калифорния в единайсе сутринта и след това пътувахме два часа с кола, докато не стигнем Роузвилидж. Аз не можех да спя през пътя понеже пълнолунието наближаваше, така че галех Карамелче през повечето време. Като най-накрая паркирахме, аз скокнах от колата и изведнъж усетих нечии ръце увити около мен. Бях готова да нападна, докато не усетих парфюма на най-добрата ми приятелка.

– Здравей момиче! - поздрави ме тя и аз се обърнах да я прегърна - Здравей кученце. - каза тя като видя Карамелче на ръцете ми и я погали - Липсваше ми!

– И ти на мен! - казах и подадох кучето на Тони, за да мога да си взема куфара от багажника - Няма да повярваш какво се случи. - казах и се запътих към входната врата, но изведнъж спрях. На верандата, точно пред вратата имаше голям кашон с надпис "чупливо" и марка от Ню Джързи.

– Дали е от вампирите? - прошепна Тони и аз врътнах очи и подминах кашона, влизайки в къщата. Поставих си куфара до стълбите и се върнах при приятелката ми.

– Нещо по-лошо. - казах и вкарах кашона в хола. Майка ми прибра колата в гаража, а Хейли качи целия багаж по стаите ни. Баба седна на дивана в хола и забърка от любимия си чай с върбинка.

– Защо изобщо го пиеш? - пита Тони любопитно докато аз се опитвах да отворя кашона - Нали вампирите не могат да те манипулират, защото си вещица?

– Опитва се да ме издаде. - казах аз и се порязах с острата ножица - Ъгх!

– Съвсем не. Пия го, за да го пият Сидни и Хейли. Те нямат никаква защита от вампирите. - отговори баба.

– Нали са вещици? - продължи с въпросите Тони, докато аз най-сетне отворих кашона, за да видя, че в него има няколко коледни подаръка в още опаковани малки кашончета.

– Ти се шегуваш... - оплаках се и започнах да гледам надписите по тях, за да намеря моя.

– По кръв, да, вещици са, но докато не направят първото си заклинание, те не се смятат за свръхестествени. - обясни баба и отпи от чая си.

– Това е за теб. - казах, подавайки и една кутия и баба врътна очи.

– Аа. Не ни е забравил напълно. - каза тя и прие опакованото кашонче. Отвори го и оттам извади порцеланов комплект за чай - Предвидимо... - каза баба и го постави настрани. Аз разопаковах моя подарък и извадих някакво лилаво цвете и гривна с талисман. 

Неочакван обратOù les histoires vivent. Découvrez maintenant