Вечерята

113 7 4
                                    

Вече бях пред вратата и звъннах на звънец.
-Много сте красива, госпожице Даниелсън.
-Вие също не сте за изхвърляне, господин Джаксънс-засмях ме се.
-Влюбените влизайте-провикна се Джейк.
С Ник влезнахме, а още от вратата ухаеше прекрасно.
-Ник не ми казвай, че ти си готвил.
-Не е той, а аз-излезе от кухнята Джейк.
-От както сме се прибрали не е спрял да готви-добави Ник.
Влезнахме в хола и цялата маса беше претрупана.
-Всичко изглежда страхотно не знам как ще си избера.
-Постарах се да има от всичко хайде сядайте.
С Ник седнахме един до друг, а Джейк беше срещу нас.
-Джейк всичко е прекрасно.
-Радвам се, че ти харесва.Е, как решихте да се съберете толкова бързо?
Аз и Ник се спогледахме.Гледала съм толкова много такива филми, но така и не се сетихме да се разберем какво ще кажем.
-Мила, давай разкажи на Джейк.
-Понеже аз си падам само по идиоти щом го видях веднага знаех, че той ще ми завърти главата и, че ще бъде мой,но не знаех дали той ме харесва.
-Аз също я харесах много знаех, че не е като другите момичета и, че с нея ще ми бъде доста трудно може би това ме привлече, а както знаем аз обичам предизвикателствата-гледаше ме право в очите.
Думите му успяха да ме докаснат.Трябваше да си напомням, че това просто е една лъжа и нищо не е истина.
-Вие сте перфектни един за друг.
-Знаем-отговорихме едновременно.

Вечерята мина доста добре с изключение на това, че Ник се напи леко,добре де не беше леко.
-Ник спри да гледаш там!
-За кой път да ти повторя, че гледам цвета на блузата.
-Мегън, не му обръщай внимание той като се напие започва да се държи.... по така сещаш се.
-Да, видях вече.
-Скъпа, остани при мен тази вечер-хвана ме за ръката.
-Стига глупости Ник.
-Хайде де.
-Ако искаш остани не се притеснявай.
Мамка му, как да откажа сега?
-Добре ще остана защото Ник трябва да си легне преди да е наговорил още глупости.
-Да, съгласен съм-засмя се Джейк.

С Ник се качихме в стаята му.Може би не трябваше да оставам,но вече е прекалено късно, а и бях изморена.
Ник седна на леглото си и не спираше да ме зяпа.
-Какво?
-Нищо радвам се, че остана.
-Добре, повярвах ти.
-Къде отиваш?
-В другата стая къде друга де?
-Няма да спиш там стига глупости.
-А къде ще спя?
-Тук до мен.
-Ник пиян си стига.
-Знам какво правя.
От една страна исках да се събудя сутринта до него, но това не е редно.
-Стига си го мислила, Мегън- прошепна вътрешния ми глас.
-Добре, ще остана тук,но не мога да си легна с тези дрехи.
-Почакай-свали тениската си-Ето вземи я ще ти бъде достатъчно дълга.
-Ще излезеш ли?-сигурно вече бях почервеняла цялата.
Ник стана и излезе.Тениската миришеше на прекрасния му парфюм.
-Колко време ти трябва да се преоблечеш?-започна да мрънка.
-Готова съм.
Влезе в стаята и ме огледа от горе до долу.
-Какво правиш?
-Не мога да повярвам, че моята тениската ти стои по-добре от колкото на мен.
-Аз мисля да си лягам, защото стана късно-смених темата.
-Добре-засмя се.
Трябваше да се изолирам от факта, че в момента съм в неговата стая и в неговото легло защото нямаше да заспя, а утре сме на училище.

Исками се да го удуша докато спи, защо по дяволите има 5 различни аларми?
-Стани най-накрая-хвърлих възглавницата по него, а той се стресна.
-Добро утро и на теб.
-Нямаме време закъсняваме!-станах за секунди-Между другото искаш ли си тениската?
-Не, задръж я ще ти потрябва-засмя се.
-Добре.
С доста мъки го накарах да се оправи.Чудя се как въобще идва на време?С Еди се оправям доста по лесно.Сетих се, че имам 3 пропуснати от Райли разбрала е за скандала с Еди.Днес ще поговоря с нея.

Бяхме точно пред училище.
-Хвани ме за ръката.
-Защо?
-Защото всички трябва да видят, че сме заедно, умнице.
-О, да-бях забравила за това.
Влезнахме вътре и всички ни зяпнаха.Не можех да разбера дали гледат мен и Ник или само Ник по-скоро да е второто.

В стаята нямаше много хора Еди също го нямаше за радост.Ще седна на мястото си той ще седне до някой друг.Докато чаках първият час да започне видях най-голяма клюкарка заради която майка ми разбра всичко.Тръгнах към нея.
-Е, защо каза всичко на майка ми?-скръстих ръце.
-Не ѝ казах аз, а беше майка ми.
-Е, то ако не си ти ще е майка ти вие сте семейство клюкарки.
-Слушай какво....
-Какво става тук, Мегън?-Ник се присъедини.
-О, здравей Ник-почервеня Катя.
-Здравей.
-Имаш много хубави мускули така де татуировки-не спираше да му се усмихва.
-О, а тези под тениската му са още по-хубави-намигнах ѝ.
-Ще се видим после, Мегън-излезна раздразнено от стаята.
Бях доста доволна от това.Обичах да дразня хората, които ме дразнят.
-Значи харесваш татуировките ми, а?
-Да, не тоест сега не говорим за това.Ще се видим после Ник-отново се изложих.
Признавам си, че ми е доста трудно без Еди не съм свикнала да съм сама.Все пак ще се оправя сама поне за сега.

It always makes senseWhere stories live. Discover now