51. Среднощна разходка

131 11 6
                                    

След като Лили и семейството и дойдоха, не правихме нищо особено. Помогнах и да си разхвърли багажа и всички заедно гледахме филми цяла вечер. Лили беше уморена от пътуването и легна да спи веднага след филма. Аз от друга страна си седнах на барбарона и си писах с Итън някъде до два през нощта.

– Много е скучно.... Защо да не можем да спим преди пълнолуние? Много тъпо... - оплака се той на съобщение и аз се засмях леко.

– Ти ми кажи. Аз съм вампир от четири месеца. - написах аз в отговор.

– Еха. Вече? - пита той и аз се обърнах към прозореца.

– Шшшт! - направих му знак да мълчи и посочих братовчедка ми в леглото.

– Извинявай. - прошепна той. Аз си оставих телефона на бюрото и излязох през прозореца.

– Отърва ли се от цветето? - питах, сещайки се за последния път, в който видях Итън.

– Зейн пожела да го види. Няма причина да дразни вампирските ти сетива. Може просто да си алергична на него. - предложи той и аз кимнах.

– Възможно е... - отвърнах и Итън си погледна телефона.

– Или не. - каза той - Странно.

– Какво има? - питах го и той ме погледна.

– Ще дойдеш ли до колибата с мен? - пита и аз поклатих глава. Двамата скочихме от покрива и се запътихме към гората. Като бях малка никога не ме е било страх от тъмното, защото не вярвах в чудовища, но сега, след като знам, че съществуват, не ми беше спокойно да се разхождам там през нощта. Вървях плътно до Итън и се заслушвах във всеки малък звук, който чуех - Тони ми казва, че двойничката ти те е спасила в Ню Йорк? - пита той изведнъж, вероятно, за да разчупи неловката тишина.

– Нещо такова. - казах, спомняйки си момента.

– Значи сега е на твоя страна? - продължи да ме разпитва той.

– Не бих казала. Още настоява да пия човешка кръв. Много ми напомня на Зейн. - казах, вдигайки краката си високо, за да не се спъна в едно паднало дърво.

– Това не беше тук преди. - спря Итън, за да огледа дървото. Очите му светнаха в лилаво и той ме погледна - Виж тук. - каза той и аз се доближих до него, светвайки очите ми в червено.

– Белези от нокти? - питах объркано и леко уплашено.

– Дървото не е паднало само. - каза Итън и тогава чухме стъпки.

Неочакван обратWhere stories live. Discover now