He is the devil

73. Какво ще стане ако те целуна?

"Обичам те, Ванеса!" думите му се повтаряха в ума ми. И аз го обичам, но не мога да му имам доверие. Не може ли поне едно нещо да е наред?

-Джак, не мога да ти имам доверие!-казах след кратката пауза.

-Знам и те разбирам много добре! Просто ме остави да ти докажа, че можеш да ми имаш доверие.-отвърна той и аз въздъхнах. Нямам какво повече да губя, нали?

-Добре, нека да те видим! Но знай, че няма да бъде толкова лесно.-предупредих го, а той само се усмихна.

-Обещавам ти, че няма да те предам!-възкликна и влязохме отново в сградата. Отидох при Райън, а той ме гледаше в очакване да му разкажа какво се е случило.

-Знам, че искаш да разбереш какво стана! Обаче ще почакаш, докато се приберем.-казах му и той се засмя леко.

-Добре.-отвърна и в този момент Ливай влезе в стаята бясно. Започна да тръшка и обръща всичко около него. Ръмжеше като вълк и очите му бяха тъмни. Не съм го виждала досега такъв.

-Ей, ей, calmate hermano!-обади се Бруклин и се доближи до него.

-Не ми викай calmate, защото няма как да съм calmate точно в този момент.-изръмжа насреща ѝ.

-Какво е станало, че да си толкова ядосан?-попита го тя и в този момент Джонсън влезе в стаята.

-Питай него!-посочи го Ливай и Джак се стресна. Изглеждаше тъжен.

-Какво си направил на брат ми, идиот?-попита го тя, а той си пое дълбоко въздух.

-Казах му, че нещата няма да се получат между нас, защото аз не съм такъв. Не съм искал да го нараня.-обясни той и Бруклин извъртя очи.

-Един човек ще има, който да те хареса и ти ще го отрежеш! Браво, копеле, сега ще си останеш сам завинаги!-каза му тя, а Джонсън просто излезе от стаята.

-Ливай, не се ядосвай! Ще намериш някого, на когото наистина му пука за теб. Правилният човек ще се появи в правилното време!-опитах се да го успокоя и той ме погледна. Изглежда се беше поуспокоил малко, защото спря да троши неща.

-Може би е прав... и двамата знаехме, че това нямаше да се получи. Не трябваше да се ядосвам така. Просто искам да намеря своята сродна душа най-накрая.-отвърна той.

-От кога си станал толкова лигав?-попита го Бруклин объркано.

-Стига, Бруклин! Не може до края на живота ни да сме с различни хора. Трябва да намерим своята половинка и да изживеем живота заедно.-отговори той и тя повдигна рамене.