𝐒𝐜𝐡𝐨𝐨𝐥 𝐋𝐨𝐯𝐞 //𝑓𝑡.𝐿𝑒𝑒 𝐹𝑒𝑙𝑖𝑥//

1. Глава

Г. Т. на Юнджи
Здравейте, името ми е Юнджи У. На шестнадесет години съм, 11 клас.
Да започнем от това, че не съм от популярните момичета в класа, от което както се досещате, следва заключението, че нямам особено много приятели около себе си. Единственият човек, на когото имам пълно доверие е Минхо.
На скоро скъсах с гаджето ми - Сънгджае. Вероятно се питате, как е възможно да съм имала такова...
И аз си се очудвам, ето защо и вече не се доверявам лесно на хората.
От раздялата ни, живота ми никак не върви в правилна посока, да добавим и факта, колко бързо се захвана с ново момиче - Лоя, която не пропуска шанса да ме злепостави по всевъзможни начини. Живота е още по-труден, когато си далеч от близките си или в моя случай, те са далеч от мен. Родителите ми, заедно с брат ми живеят в Австралия, докато аз съм тук, в Южна Корея.....

Днес бе поредният, не така добре желан от мен, учебен ден. Досадната аларма извъня, което означаваше, че бе време да се пробудя от дълбокия си зимен сън.
Събуждайки се, мога да кажа, че настъпващия ден е крайно необичаен за мен, което ме накара да се подготвя за неочакваното.
Продължих сутришната си рутина, от оправяне на бърлогата, до привеждане към нормален вид за обществото. Преди да тръгва, взех една ябълка в ръка, пускайки си любимата ми песен на stray kids - в слушалките ми. Усетих допир по рамото, което ме накара да се обърна в посока на дразнителя. А това всъщност беше Минхо, усмихнах му е като го поздравих.

Минхо - Добро утро, Юн. Какво слушаш днес? - попита той

Юнджи - Stray Kids... Искаш ли и ти да послушаш докато стигнем в училище? - отвърнах аз, а той кимна, затова му подадох едната слушалка.

Неусетно вече бяхме пред портите на училището, двамата се запътихме към класната стая, където Минхо седна на обичайното си място. Понякога му завиждах, защото ми е самотно да седя сама на чин..... Минутка по-късно, учителката бе готова да започне часа, но преди това трябваше да ни представи новия ученик. Тайничко се надявах да бъде момиче, но се оказа момче. Той влезе плахо, заставайки до учителката, представяйки се.

Учителката - Добре, Феликс. Нека ти намерим място до... - тя направи малка пауза, преди да допълни с моето име. Тя му посочи мястото му и продължи с днешния ни урок.

Феликс ме поздрави, но не отвърнах, въпреки че изглеждаше мило момче, както казах, не се доверявам лесно на хората.....