Неочакван обрат

52. Семейни тайни?

С Лукас вървяхме към колибата на Зейн в пълна тишина, докато той не я наруши.

– Защо реши, че е добра идея да се предадеш на вампирите? Имаше ли изобщо някакъв план? - пита той без да спира да върви и аз го погледнах.

– Да. Не. Може би. - отговорих - Честно да ти кажа, не мислех. 

– Твоето не мислене, че те убие някой ден. - каза той. Аз се подхлъзнах на мократа кал и Лукас ме хвана преди да падна.

– Благодаря. - казах пускайки му ръката и продължих да вървя напред - И си прав, донякъде. Но аз имам семейство и ще се постарая те да живеят. Ако цената за това е моето присъединяване към вампирите, тогава добре.

– Не, не е добре. - каза Лукас - Няма да позволя да си съсипеш живота. И мислиш ли, че майка ти ще е много доволна, ако изчезнеш?

– Ще я манипулираме, че има само едно дете. Ще манипулираме всички, Лукас, стига семейството ми да е добре. - казах и отворих вратата на колибата - Зейн! - провикнах се и той излезе от мазето. Погледна ме объркан и после се намръщи на Лукас.

– Ей. Недей така. Преди малко спасих момичето, което ти постави в опасност. - скара му се Лукас.

– Защо изобщо ти е трябвало спасение? - пита ме той - Какво правиш тук по това време? Особено с него.

– Бях с Итън. - отвърнах аз.

– И къде е Итън сега? - пита Зейн.

– Прибира Тони вкъщи. - казах.

– А защо Тони е била навън?

– Защото аз я доведох. - отвърна Лукас, скръствайки ръце пред гърдите си.

– Защо... - започна си следващия въпрос Зейн.

– Защото с Итън бяхме в опасност! - извиках аз - И Лукас разбра за това някак си и доведе Тони. - обясних - Итън каза, че знаеш нещо за цветето.

– Да. Казах на Итън, че имам информация за цветето. Ти по-добре се прибирай. - настоя Зейн и аз поклатих глава.

– Няма начин. Това цвете за малко не ме уби! Искам да знам защо. - сопнах се аз.

– Няма да разбереш днес. Лукас, прибери я. - нареди той и аз скръстих ръце.

– Не става. - каза той - Нека си прави каквото поиска.

– Алексъс, прибирай се. - каза Зейн с груб тон и аз му се озъбих.