53. Спокойна библиотека

143 8 2
                                    

Прибрах се в нас през прозореца и се загледах в красивия изгрев, потъвайки в мисли. Изведнъж телефона ми извибрира и аз отворих съобщението след няколко минути. Не ми беше до никой в момента. Просто исках да съм сама.

– Знам, че всичко ти се струва странно, но аз съм на твоя страна😉. - прочетох съобщението на ум и се усмихнах на екрана - Лукас. - поставих телефона си на бюрото и отидох да се къпя. След среднощното ми приключение в гората сигурно приличах и миришех на клошар. Като бях готова си измих зъбите, гримирах се, сресах си косата, правейки я на лека плитка и реших да използвам един бял шал като диадема. Застанах пред гардероба, чудейки се какво да облека. Най-накрая взех една бяла къса тениска на малки цветчета и едни тъмни дънки с висока талия. Грабнах си белите маратонки на платформа и се огледах в огледалото - Перфектно. - казах си с усмивка, взех една бутилка кръв от мини хладилника и я прелях в термоса ми. Погледнах часа на телефона си и реших да сляза в кухнята. Баба ми седеше на дивана пред телевизора, а майка ми правеше закуска.

– Алекс, станала си! - възкликна тя и аз се усмихнах сядайки до сестра ми на масата.

– Десет часа е все пак. - отвърнах и отпих малко от термоса ми.

– Какво толкова имаш в този термос, че не се отделяш от него? - пита леля ми с усмивка и аз се обърнах към нея бавно.

– Ъмм, смути. Плодово смути. - излъгах и леля ми кимна.

– Може ли да го пробвам? - пита тя и посегна към термоса ми, но аз бързо го дръпнах настрани.

– Не. Съжалявам. Гнуслива съм. - съобщих и погледнах майка ми, която ми сервира една порция бъркани яйца. Всички на масата започнахме да ядем, когато в кухнята влязоха Лили и Лиам, заедно с баба ми.

– Почнали сте без нас! - извика Лили и седна до мен започвайки да яде. Приключихме си закуската и с Хейли измихме чиниите докато другите от семейството ми седнаха пред телевизора и се загледаха в новините.

– Исках да те питам... - започна сестра ми, подавайки ми една мокра чиния, за да я подсуша - Коледните танци в училище. - каза тя и аз настръхнах - Видя ли нещо?

– Какво... Какво имаш предвид? - питах правейки се на объркана, въпреки че знаех много добре за какво говори. Имаше поне трима обезглавени ученика в коридорите и няколко изпочупени врати на класните стаи... Това едва ли ще е лесно за обясняване.

Неочакван обратOnde histórias criam vida. Descubra agora