Завинаги заедно

Част 23

- Ема? ЕМАААА? - Сергей беше в стаята и ме търсише.

Стана много тихо. Вратата на гардероба се отвори.

- Ема? - пред мен беше Антоан

Стояхме и се гледахме дълго време. Исках да го прекърна, но незнам.

- Ела сестричке. - каза Антоан

Учите му се напълниха със сълзи мойте също.

- Батко - казах и се хвърлих отгоре му

Разплаках се силно. Той падна на колене и ме притисна колкото може по близо до него. Той милваше косата ми и ме целуваше по главата. В стаята влезе Катърина. Антоан я погледна и  и направи знак да дойде. Тя се разплака и също се гушна в него. Двете плачехме на раменете на Антоан, а той просто беше до нас. И се разплаках още повече, защото не сме го правили от малки кога мина времето и, че това може повече да не се случи. Може да се събудя и да разбера, че брат ми е бил застрелян. Мъртъв.

- Спокойно - каза той

- Нямаше да казваш спокойно ако аз бях нали. Ако мене можеха да ме гръмнат сяка една секунда нали. - казах продължавайки да плача

След думите чух, че някой плаче зад нас. Някой сложи ръка на гърбът ми и клекна до мен. Сергей изпъна ръце към мен. Обърнах се и видях Нина

- Ела мъничко. - каза Сергей

А аз го погледнах с изнанада. Значи найстина е бил той. Като бях малко.

- Значи си ти. - дигнах пръст и го посочих

Той се изненада. Беше шокиран, че си спомням сигорно. Се пак бях малка.

- Ти помниш? - каза той невярвайки - Това е невъзможно

- Спомних си сутринта, че нещо в теб ми е позната щях да те питам ама... - казах аз и млъкнах - Поканата още ли въжи?

Той се изненада. Целунах Антоан по бузата. Обърнах се и седнах в скута да Сергей. Обкрачих го, хванах лицето му погледнах го в очите.

- След толкова години - казах аз

- Немога да повярвам - каза Сергей и помилва лицете ми с треперещи ръце.

Катърина

С Ема се отдръпнахме. За да може Нина да прегърне Антоан. Ема отиде при Сергей. Аз се обърнаха да видя къде е Димитрий. Беше се свлякъл по стената и гледаше в земята. Отидох до него той не ме отрази сякъш беше в танс. Беше подпрял лакти на коленете си, а краката му бяха леко отворен. Настаних се между тях ама на една страна за да го виждам. Доближих се, хванах ръцете му искам да видя лицето му. Той плачеше сложих ръцете му на вратът си допрях, челото си до неговото, дигнах си ръцете и помилвах лицето му. Той ме погледна, такава болка видях, че се уплаших. Ведна го прегърнах и го предърпах до гърдите си. Милвах го и го целувах по главата. Той ме прегърна през кръста и ме държеше здраво да не избягам, да но оставя.

- Тука съм до тебе завинаги. - повдигнах лицето му и го целунах

     Нина

След думите на Ема ми премаля и не се сдържах и се раплаках. Той ме гледаше в очите с цялата топлина и любов на света. Момичетата станаха от него и го освободиха. Той се изправи аз се за тичах. Двамата се прегърнахме.

- Ще се пазя, но винаги ще се връщам при теб. Където и да съм ще бъса с Ваз. - каза той тихо само аз да го чуя.

- Винаги ще се пазиш - казах

- Винаги ще опитвам - каза след мен и пак се разплаках и се гушнах в него.

       
 
               Антоан

След около един час отидоме всички в хола гушнагме се и почнахме да гледаме филм. За първи път момичетата мълчаха и гледаха без да питат или да коментират това което гледаме. Боже, а ако ги загубя. Моля те нека не. Прегърнах силно Нина няколко сълзи се спуснаха по лицето ми. Нина ме погледна направих и знак с пръст да не говори. Тя дигна ръка и се опита да изтрие сълзите ми , но те не спираха. Дръпнах я на горе да сме на едно ниво.

- Обичам те. - казах до ухото и

- Аз също те обичам. Заедно сме. - прошепна и тя в ухото ми, стискайки ръката ми

- Не искам да те намесвам. Ако ти се случи нещо. Няма да го преживея - казах и опрях челата ни

- Ако то се случи нещо. Аз ще умра с  теб. - каза тя и запуши устата ми, защото щях да кажа, че трябва да продължи. - Не искай нещо от мен което не мога да направя. Знам, че ти си същия, любов.

- Заедно? - каза тя

- За винаги - казах и слях устните ни в целувка