Завинаги заедно

Част 24

              Катърина
Денят ни мина в говорене и гледане на филми. От време на време момчетата излизаха на терасата и говориха по телефоните или отиваха в друга стая. Преди да решим да си лягаме. Момчетата излязоха и тримата заедно. Ние се спогледахме, но продължих ме да лежим и да гледаме филма.

- Имам добра новина. Всичко е готово. Може да се върнем когато поискаме. - каза Димитрий и ме целуна

- Сигурен ли си? - казах притеснено

- Убедени сме - каза Антоан и прегърна Нина

- И сега какво? - обади се Ема

- Сега си лягаме. - каза Сергей с усмивка

Всички станахме и се запътихме към стайте.

     ЕМА

Утре имам рожден ден. Не мисля да казвам на никого. Не ми се празнува. Събудих се преди Сергей. Гледах го около пет минути. Станах внимателно и отидох в банята да се наглася. Когато излязох той още спеше. Излязох тихо от стаята. Забелязах, че още никой не се е събудил. Направих си кафе, пуснах телевизора и седнах на дивана. Загледах се в телевизора и въобще не забелязах как някой влезе и седна до мен.

- Всичко наред ли е? - чух глас до мен. Стреснах се и го пернах по рамото.

- Ще спреш ли? - казах и отпих от кафето

- Много бързо се плашиш. - каза смеейки се.

Оставих кафето. Обърнах се изцяло към него и седнах по турски.

- Така сега. От кога знаеш, че съм аз? - попитах го и не спрях - Следил ли си ме? Защо се направи на изненадан като ме видя? - той ме прекъсна

- Чакай малко. Така. Не съм те следил. Найстина се изненадах, защото не знаех, че си сестра на Антоан - каза и ми се усмихна

- А от къде знаеше, че съм аз? Бях малка. Ти също беше малък. Променили сме се много. - казах с пресвити очи

- Ами.... аз... - каза и млъкна

По стояхме малко в тишина. Отидох до него и го прегърнах

- Ееееее? - и сложих ръка в неговата

- Добре - въздъхна - Харесвам те. Харесвах те. Ти беше и си първата ми любов не можах да си те избия от главата. Което малко ме плаши. Бяхме малки имах симпатии към теб. Те с годините не изчезнаха. Намерихте в интернет. Имаше малко снимки, но достатъчни. Последно като се видяхме беше малка. Пораснала си станала си красива млада жена. Имах възможност да те пролуча, но сърце не ми даде. Не исках. За това бях толкова изненадан и в шок като каза, че си сестра на Антоан. Ако знаех можеше да се видим по рано или не знам просто. Мислех, че си толкова далече, а си била толкова близо. Все още не мога да поварвам, че си тук, че си с мен, че не си била с друк и може да се каже, че сега си само моя. Поне за сега. Знаеш, че съм бил с жени преди, но това, което ме плаши е, че ти беше в главата ми. Много ме плаши това. А сега си тук до мен и съм щастлив не мога да го обясня това чувство. Се едмо с теб се чувсвам като удома. Това нормално ли е? Имам чувството, че се побърквам. - каза той и стисна ръката ми

- Съгласна съм. Това е страно и плашещо. Не съм била с други или друг. Никой не ме е целувал освен теб. Като си помисля за друг и не ми е приятно. Сергей? Това и мен ме плаши. Знаеш, че в неделя се връщам в Търново, нали? - казах и го погледнах

- Толкова скоро? - Сергей

- Уча. Няма как да остана. - аз

- Ами ние? - Сергей

- Не знам - въздъхнах и се гушнах в него.