Заветни битки

Началото

Денят ми беше ужасен и без 2 момчета да се бият за мен. Като за начало имах 2 по математика - Благодаря госпожо Патерсон или както бих я нарекла ако бях в България където съм отгледана патка. Не стига това и 4 по Биология. Единственото хубаво този ден беше 6 по История. Приятелките ми Джеси и Кейтлин се опитаха да ме успокоят но естествено великата Патрисия Патерсон - да дъщеря на тази патка - трябва да направи деня ми още по-ужасен като ме изложи за пореден ден в училище. Просто невероятно. Прибирах се пеш. МРАЗЯ метро. Такситата са безбожно скъпи,а автобусите са как да го кажа има хора не по-малко странни от тези в метрото. А и ходенето ме успокоява. Имам дислексия и хиперактивност. По история учим Гърция. Когато майка ми не бе омъжена за този нещастник Камерън беше много по-добра мила и грижовна.И доведените ми сестри - ужас. Само доведения ми брат Сами ме разбира. Обаче заминава в колеж след само 5 месеца. Защо толкова скоро? И не мога да прекарвам по цял ден с него защото е април. Прекрасно. Опитвах се да се цонцентрирам върху нещо друго но сълзите започнаха да се стичат по лицето ми. Наложих си да се успокоя. Продължих като реших да ходя по протежението на Ийст Ривър и Хъдсън. Реших да спра където реките се срещат. Място пълно с боклуци. И смърди. Бляк. Тогава от двете ми страни изникнаха момчета. Мисля си че ме нападат.Не всеки има 12 милиона последователи в Тик Ток 1 милион в Ютуб и печели страшно много като дарява всичко. Мисля си край всичко свърши. Обаче момчетата и те не знаеха какво правят хванаха меот двете страни и не знаеха на къде да поемат. Реших да ги поваля набързо. Измъкнах си ръцете ударих ги с лакът в корема и кроше в челата. Изкарах си телефона от чантата и звъннах на Сами.
- Ало Сами? - попитах в слушалката.
- Да Бри? - каза разтревожено.
- Някакви момчета ме нападнаха. Повалих го но не знам за колко време. Не са в безсъзнание но ги боли.- обясних набързо.
- Къде си? - попита още по-разтревожено от преди
- Където се срещат Ийст Ривър и Хъдсън. - казах набързо.
- Там съм до 5 минути. - каза набързо.
- Добре чакам те. - казах.
Той затвори и бях сама. Огледах околноста за оръжие. Метална тръба! Взех я и те станаха. Страхотно! Не можаха ли да изчакат 5 минути? Е взех тръбата и капака на кофа за боклук. Сигурно съм изглеждала смешно но защитата на първо място.
- Не се опитвайте да ме нападнете. Ще ви изджаскам един с тази тръба и светът ще ви се стори тесен! Ясна ли съм? - казах високо и отчетливо.
Добре защо няма хора в района? Та това е Ню Йорк. Навсякъде има хора. Нещо ми намирисва тук. Държах тръбата сякаш държа живота си. Гледах ги продължително. Тогава едното момче преговори.
- Виж трябва да говорим. Важно е! - каза
- Защо да ви вярвам? Нападнахте ме! - казах
Последва тишина. Не спирах да ги държа на прицел. Тогава Сами дойде. Отидох до него и му ги показах. Каза нещо което не очаквах.
- Сега ли?
Какво по дяволите говореше.
- Какво става? - попитах
- Слушай Бри трябва да отидеш с тях. Знаят повече за теб отколкото ти самата. Трябва да им помогнеш с нещо. За това което ти предстои бих те подготвил  но за жалост не мога. - каза Сами тъжно
Аз плачех. Не можех да приема факта че любимият ми човек на земята иска да тръгна нанякъде с непознати.
- Ето този пръстен. - подаде ми малко пръстенче.
- И сега какво? - попитах тихо
- Когато си мислиш за мен ще изстине моя. - показа ръката си. - А когато аз мисля за теб ще изстине твоя.
- Но как? - попитах
- Ще разбереш по-късно. Обещавам. - каза той.
- А ти къде отиваш? - попитах го
- Нали знаеш че всяко лято отивам на някъде и ме няма? - попита ме той.
- Да.- казах тихо
- Ще съм там. Скоро ще се видим. Може би там. - каза брат ми.
Хвана ме и ме прегърна. Аз естествено отвърнах на прегръдката. Той изтича до колата и се върна с лаптопа ми. Даде ми го.
- Звънни когато поискаш. - каза той.
- Разбира се. - казах плачейки.
- Ето защо момчетата отдавна да са умрели без нас. - каза сравнително близък момичешки глас.
- Трябва да тръгвам. Късмет. - бяха последните думи на брат ми.
Прегърна ме и тръгна. Аз стоях като закована гушкайки чантата за лаптопа и металната тръба гледайки отдалечаващата се кола ридаейки.
Погледнах към хората. Приближих ги и изтрих сълзите. Каза че ще може да се видим. Да се съсредоточа върху хората с които ще прекараме известно време ако може без да се избием. Момче с морско зелени очи блондинка със сиви. Още едно момче с тъмна кожа и тъмна коса и блондинка със сини кичури. Имаше момче с кестенява коса и очи...подобни на мойте. Смесен ирис. Моят е син покрая зелен а неговия кестеняв покрая златеникъв. Зяпнах го и замалко да изпусна тръбата.
- И така ако спрете да се зяпате може да тръгнем. -каза блондинката с кичури.
- Сейди да ти напомням ли за Анубис и как го зяпаше първият път като се видяхте на живо? - попита едно от момчетата
- О,я млъквай Картър. -казаха
- Щеми обясните ли какво по дяволите става тук? Защо брат ми ме остави на вас? - почти виках
- Чакай. Ти не си ли Сабрина Мей? - попита
- Да. Аз съм. - казах
- О БОЖЕ МОЙ! О БОЖЕ МОЙ! - момичето на име Сейди се развика.
- Сейди! Млъкни! - извика и момчето на име Картър.
- Ти разбираш ли какво по дяволите става? - дойде и ми прошепна момчето.
- Никаква идея. - прошепнах в отговор
- Раян. - прошепна.
- Сабрина. отговрих.
- Хубаво име. - каза тихо.
- Благодаря. - отговорих.
Накрая чистата блондинка дойде.
- Работя с некомпетентни за което се извинявам. Аз съм Анабет Чейс. Когато отидем на сигурно място ще ви обясня всичко. - каза.
- Добре.  Само не ми е ясно кой е този пич който ударих. Със зелените очи. - казах
- Този пич е моето гадже. Казва се Пърси Джаксън. А онези двамата са Картър и Сейди Кейн. Брат и сестра са и понякога са нетърпими. - каза Анабет.
- Чух те. - каза Сейди и ни доближи.
- Е Пиджей Картоф Седло и Анабет... - започнах но прихнах в смях от физиономиите които видях.
- Дай пет. - каза Раян
Плеснахме си ръцете.
- Ъъъъъъъ извинявай ама как ни нарече? - попита задавено Картър.
- Вие дори не дойдохте да ми се представите като хората освен Анабет. Пича Пърси мога да го извиня защото ви разтърваваше. Така че ако може представете ми се официално за уважение. Благодаря. - казах
- Уха харесваш ми. И затапи брат ми. Аз съм Сейди. - каза Сейди
- Аз съм Картър. Извинявай но сестра ми е МНОГО дразнеща.- каза Картър
- Млъквай. - изсъска Сейди.
- Е затова иде реч. - казах и вдигнах ръце.
- Така и не научихме името ти. И на момчето. - каза Анабет
- Аз съм Сабрина. - казах
- Аз съм Раян. - представи се момчето
- Много се задържахте тук. Не съм много щастлива. - каза жена.
Обърнах се и видях красива жена с котешки гащеризон.
- Колко съм невъзпитана. Аз съм Баст. Ще ти обясня нещата по-късно. Сега към Бруклин. - каза
- Добре. Да тръгваме. - каза Анабет.
Отидохме до хубав голям джип. Качихме се. Беше малко не много тясно но го протакахме до Бруклин. И застанахме пред изоставени сгради.Страхотно. Направо невероятно.
- Това ли е целта ни? - попитах
- Погледни нагоре. - каза Сейди.
Едва не паднах. 5 етажно имение 100 на 100 с басейн. Имаше малко странна форма но коя съм аз да съдя. Качихме се горе. Забелязах че вратата няма брави.
- Отвори я. - каза Картър.
- Да ти мязам на брава? - попитах го.
- Просто помисли как се отваря. - каза Сейди.
- Добре. - смутолевих
- Помислих си как се отваря и вдигнах ръка. Не знам защо. Просто я вдигнах. Вратата се отвори. Сейди ми се усмихна. Но в очите и не се четеше топлота.
- Сега е време да говорим. - каза Сейди изключително сериозно.
Нямах време да се възхищавам на мястото а то наистина е невероятно. Запътихме се към помещение с тежка дъбова врата. Отвориха го и ахнах. Прелесна библиотека. На тавана бе нарисувана жена обсипана със звезди а на пода мъж с долини хълмове планини. Беше невероятна. Имаше глинени човечета из цялата зала ниши и така нататък. Малко странна библиотека. Имаше бюро и момиче на него. Не и обърнах много внимание.
- Клио трябва нашата група да говори за нещо? Може ли да освободиш библиотеката? - попита Картър.
- Разбира се. - каза момичето събра книгите си и излезе.
- Седнете. - каза Анабет и аз и Раян го направихме.
- Преди да започнете искам само да кажа. По лицата ви изглежда че разговора не е никак лек. Затова може ли първо лекият удар после по-силният? - попитах плахо.
Погледите на Сейди и Анабет се смекчиха. Пърси сложи ръка на рамото ми. Усмихнаха ни се.
- Разбира се. Обаче едното трябва да го изговорим днес защото трябва да осъзнаете какво се случва нататък. Добре? - попита мило Анабет.
С Раян се спогледахме и кимнахме. Те започнаха да си шепнат нещо. Накрая Пърси и Анабет казаха.
- Ние първи ще разказваме.
- Някой ваш родител липсва ли?Имате ли СДВ, хиперактивност или дислексия? - попита Анабет.
- Да и да. - казахме с Раян в един глас.
- Добре ще го давам направо. Вие сте полубогове. Дете на простосмъртен и бог.- изстреля Пърси.
- При вас обаче простосмъртният родител не е простосмъртен. - каза Сейди.
- Да не казвате че съм богиня а той бог? - рязко станах.
- Богове? Не. Откачалки като нас? Да. Моля седни. - каза Картър  а аз седнах
- Ами тогава какво казвате за простосмъртният ни родител? - попита Раян.
- Той е...магюсник. - каза тихо Сейди.
Зави ми се свят. Погледнах към Раян. Не изглеждаше много по-добре.
- Така. Сабрина магюсническият ти род произлиза от Хеопс. - каза Картър и разтърка чело.
Аз отворих уста и после я затворих. После пак я отворих и затворих.  Поех си дълбоко въздух и замълчах. Запазих пълно спокойствие. Насочих цялата си енергия към ръката която стискаше дръжката на стола.
- Раян. Твоя магюснически род произлиза от Джосер. Една династия по-древен от на Сабрина. - каза Сейди.
Ами Раян ми хвана ръката. И аз се опитах да не придобия червен нюанс поначало запазен за доматите.
- Уха. Нашите бяха по-малко странни от вашите иреагирахме по-бурно. - каза Пърси и подсвирна.
- Както и да е. 5 часът е. Ве... - Сейди започна но не довърши.
- Какво? - попитах.
- Ами около вас хвърчат йероглифи и гръцки думи. - казаха 4мата едновременно.
- Погледни около нас. - прошепна ми Раян.
Огледах си. Във въздуха се рееха думи и йероглифи.
- Идват от физическият контакт между вас. - каза Картър.
- Отивам да извикам Клио. - извика Сейди и се затича.
С Раян негласно се споразумяхме да не си пускаме ръцете. За по-сигурно. След няколко минути неловка тишина Раян ми прошепна.
- Надявам се да не ни убият.
Аз само кимнах. Бях много притеснена и объркана за всичко. Кой е баща ми? Как родът ми води началото си от Хеопс?Сетих се за египетското колие което майка ми ми беше подарила за 10 рожден ден. Преди 5 години ми беше голямо. Сега? Нека видим. Бръкнах в джоба си да го извадя. Но вместо едно извадих 2. Едното беше с луна а другото с щраусово перо. Реших да сложа и двете. И двете бяха златни. Обаче все още държах ръката на Раян. Опитах сама веднъж, два, три пъти.
- Помощ?- предложи Раян.
- Ок. - казах и завъртях очи.
Заедно успяхме набързо. Отпуснахме се и дойде Клио.
- Добре никога не съм виждала нещо подобно преди. Те са доста малди като ги гледама не поне на 100.- каза Клио.
- Родът им е много древен. - включи се Картър
- И са син и дъщеря на бог/богиня. - допълни Пърси.
- Ще прегледам книгите за подобно нещо. - започна пак Клио.
- Трябва да направим 2 големи изявления. Едно тук и едно в... - запецна Сейди
- Лагера на нечистокръвните. - помогна и Анабет.
- Да там. - съгласи се Картър
- А може ли да не говорите за нас все едно ни няма? - попитахме с Раян едновременно.
- Здрасти. - каза някой.
- Кой каза здрасти? - попитах
- Никой не е казвал нищо. - каза Раян
- О те не могат да ме чуят. Само ти можеш. - отговори отнесено
- Как само аз мога да те чуя? - зададох си въпроса.
- О къде са ми обноските. Аз съм Тот. - каза пренебрегвайки въпроса ми
- Тот? Кой е Тот? - попитах
- О не. - отрони Сейди
- Тот излез от нея човече - каза провлачено Картър.
- ТОЙ Е В МЕН? - изпищях. Е прозвуча малко грешно.
Баща ми бог. Преглътнах го. Майка ми е магюсница от рода на Хеопс. Преглътнах го. Обаче бог да ме използва за хотел. Това вече е много.
- Виж не съм добър боец но аз ще съм ти от полза. На теб и на момчето. Врагът срещу който ще се изправите е умен.Много умен. А аз все пак съм най-древния бог на познанието. Виждаш ли Картър и Сейди? В тях са Хор и Изида. Помагал съм и на двамата. Виж Анабет. Тя веднъж каза на момчето Пърси мисля че беше "Дори силата се кланя на мъдростта". Искам да си моето око а аз ти гарантирам че ще ти помагам ако мога. Сделка? - разказа Тот
- Сделка. - потвърдих.
- Каква сделка? - попита Пърси.
- Аз съм окото на Тот. - промълвих.
- Също смятат че съм представител на знака Дева. Доколкото знам си Дева? - попита Тот
- Да Дева съм. - потвърдих.
- Ъъъъъъъъъъ - измънка Пърси.
- Остави я. Не задавай въпроси. Говори с Тот. - обясни Сейди.
- Доообре - смутолеви Анабет.
- Изглежда странно. - допълни Пърси.
- Свикнете. Тот не е от най... дружелюбните богове. Да мъдър е. Да силен е. Обаче понякога е доста гаден. Ощеми държи влага за това с Елвис. - каза Картър.
Със Сейди се усмихнаха на спомена. Сякаш е нещо добро.
- Какво пък общо има Елвис? Той не е ли мъртъв? Ще звънна на Нико да го питам. - започна Пърси.
- Не звъни на Нико.А и на теб още ти държи влага "Не си моят тип" Персей Джаксън. - заповяда Анабет Чейс.
- Добре де добре. - отговори сухо Пърси.
Едно момче дойде в библиотеката без никакви задръжки а Сейди придоби доста красив отенък на червеното.Клио смутолеви нещо за книги и отиде по-навътре в библиотеката. Аз се облегнах. Имах чувството че ще има драма. В момента ми се иска да имах пуканки. Момчето беше мусколесто. Стигна до Сейди целуна я по бузата и каза Здрасти.Беше доста интересна сцена. Те са сладки заедно.
- Оъъъ хей. - смутолеви момчето.
- Здрасти. - казахме аз и Раян.
Подаде ръка и пусна топла усмивка.
- Уолт Стоун.
Поех ръката и се усмихнах.
- Сабрина Пейн.  
Подаде ръка и на Раян.
- Раян Джонсън.
- На мен ли ми се струва или... - започна Уолт.
- Не ти се струва Уолт. Около тях кръжат йероглифи. - каза Сейди.
- И гръцки думи. - допълни Анабет.
- Пърси, Анабет как сте? - попита небрежно Уолт.
- Стресирани и уморени както обикновенно. Но и нервни. - каза Пърси.
- Защо сте нервни? Героите спасили Олимп безброй много пъти? - попита Картър.
- Нервни сме защото като знам Клариса ще ги сметне за заплаха. И не знам колко сте добри в боя но тя е много добра и не ви пожелавам да се биете с нея. Приятелки съвет. -каза Пърси
- Картър ще дойдеш ли? - попита красив женски глас.
- Да един момент. - смутолеви той и се изчерви.
- Ще дойда понеже трябва да взема една книга. Да видя едно нещо. - каза момичето и се чуха стъпки.
- Открили сте новите?
- Да. - отговори Картър
- На мен ли... - започна
- За жалост не ти се струва. - прекъснах я.
- Зия Рашид. - подаде красивата си ръка.
- Сабрина Пейн. - поех я.
- Раян Джонсън. - каза Раян и ѝ махна.
- С Картър сте двойка нали? - попитах я.
- Да защо? - попита лекоо остро.
- Защото когато го попита дали може да дойде прие отенък на червеното поначало запазен за доматите. - казах и ѝ се усмихнах.
Картър стана още по-червен.
- Какъв е този пръстен? - попита ме тя.
- Подарък е от брат ми. - казах и наведох глава.
- Чакай. Брат ти да не е Самуел Пейн? - попита ме момичето.
- Ъммм да. - отговорих ѝ.
- Аз бях на омагюсването на пръстена. Уолт това е талисман като вашите shen нали? - започна да говори на Уолт Зия.
- Не е точно shen. Какво каза брат ти за пръстена? - попита Уолт.
- Каза че когато той мисли за мен... - започнах но Зия ме прекъсна
- Ще изстине и обратното. Също ако е в опасност един от двамата ще светне в червено. - довърши Зия.
- Това за опасността не ми го каза. - обясних ѝ аз.
- Няма как да забравя този пръстен. Бе омагьосан от главният лектор на Домът на Живота. - каза момичето.
- ъъъъъъъ.... - гледах я тъпо.
- Ще ти обясня по-късно. - каза Картър.
- ЗИЯ! С КАРТЪР ЩЕ ИДВАТЕ ЛИ? - чу се вик и трясък.
- ИДВАМЕ! - извика Зия.
- Хайде. - каза Картър и се затичаха нагоре.
- Мисля че е добра идея да ви преведа набързо през залата до стаите ви. - каза Сейди.
С Раян се пуснахме и я последвахме.
- Сега ще чуете заклинания но докато не ви обучим не използвайте. - каза блондинката.
- Ок. - каза Раян
- Пърси, Анабет, Клио и Уолт. - прегледайте старите свитъци и се опитайте да намерите хора с подобна дарба. - каза Сейди.
Бяхме на път да излезем от библиотеката когато Сейди ни спря и каза:
- N'dah.
- Защо ни защити? - попитах я.
Отвори вратата и видях огън, огромен аватар и други ужасии.
Летяха заклинания
- Hagat
- Ha-di
- Sa-per
- Ha-tep
Накрая на Сейди ѝ писна. Извика.
- Всички заедно ще го кажем ясно? - попита.
- Кое? - попита Зия.
- Любимото ми заклинание. - каза Сейди и намигна на всички.
Те я разбраха. Накрая в цялата зала бяха насочени бумеранги (извинете пръчки) и извикаха заклинанието:
- Ha-di.
Явно като са заедно работи защото чудовището се гътна. Хвърли топа. Ритна камбаната. Мисля че ме разбрахте. Започна да ми се вие свят и аз не знам защо.
- Може ли да си отида в стаята? - попитах Сейди.
- Разбира се. Ела с мен. - каза тръгнах след нея.
- Раян ти с мен. - каза Картър и тръгнаха в друга посока.
- Хей добре ли си? - попита Сейди и ме побутна леко по ръката.
- Малко много ми дойде. Брат ми ме остави на вас, разбрах че баща ми е бог,а майка ми магьосница, око съм на Тот и видях битка. - обясних.
- Хей. Знам какво е. Но за жалост това не е най-лошото. Утре ще оставим Бруклинската къща незащитена за да обявим в лагера на Нечистокръвните нещо важно. След това и в Първи ном.
- Ъъъъ.
- Сега ще ти обясня. Преди в Египет е съществувал Домът на Живота. В него са се обучавали магьосниците. За него са знаели императорът и Главния лектор. Главния лектор е най-добрият магьосник и най-високият в старшинството. Той ръководи Домът. С времето Египет паднал но Домът оцелял. Той се разделил на 360. Като 360 е за прокудени магьосници в Антарктида. Ние Бруклинската къща сме 21 ном. Ном е равно на дом. Имаше 51 ном в Тексас но Апоп го унищожи. Затова пък аз и Картър унищожихме Апоп. Има номове навсякъде. В Русия е 18 ном. Нямам много хубави спомени от там. Но в Египет е първи. Знам че в момента ти е каша в главата но спокойно. С времето ще свикнеш. - обясни Сейди.
- Благодаря ти че ми обясни.
Прегърнах я. Първо се сепна но после отвърна на прегръдката.
- Другото ще ти го обясни Картър защото не знам картаровски. - каза и се засмя.
Аз също се засмях.
- Ок.
- Така ето я стаята ти. Моята е наблизо както и на Картър. В гардероба има дрехи и вещите ти би трябвало да са горе. Хуфу нашият песоглавец е винаги на линия. Вечерята е след 20 минути. Нямам какво да правя затова ако искаш ще ти обясня някое друго нещо за Египет. - обясни Сейди.
- Наистина? - попитах я.
- Да. - усмихна ми се.
- Тогава да влизаме. - казах.
Прекрачихме прага на стаята ми и ахнах. Беше невероятна. Лаптопа ми беше тук.
- Е как ти хрумна това за кичурите? - попитах я и се проснах на мекото легло.
- Ами правя го от доста отдавна. Така че не помня. - каза и се проснах до мен.
- Как си в връзките? - попитах я.
- С Уолт съм от близо месец. - каза.
- Аз имам връзка от 6 месеца. - вметнах.
- Охоооо. Разказвай момиче. - запита Сейди.
И двете застанахме в седнала позиция и започнах.
- Запознахме се доста странно. Аз търсих приятелката ми Джес. Блъснах ме се и той ме напсува. Аз си хвърлих шейка по него. Джес дойде и започна да го налага. Накрая дойде полиция. Той повдигна обвинение към нея а аз трябваше да отърва от затвора. Платих ѝ гаранцията помогнах ѝ а момчето така го изгледах че сигурно бих го убила. Е все пак трябва да се сближим по някакъв начин нали така. Решихме с Джес и Кейтлин да отидем на фестивала на цветовете. Изключително е забавно. Ходих една година. И ти трябва да дойдеш някоя година с нас. Там се сблъсках с него. Хвърлихме бои един към друг. Извини ми се. Аз естествено не прощавам толкова лесно и той ме мъкнеше навсякъде. След като ми спечели една голяма мечка нахрани ме добре и ми се извини още един милион пъти аз склоних. Той ми даде телефона си да му напиша номера и да. Излизахме с компаниите си и ни беше забавно. Един ден решихме да отидем на плажа. Играхме истина или предизвикателство и се падна да го целуна. Е целунахме се. Беше хубаво. След това ме покани на среща няколко пъти. И накрая станахме гаджета. - разказах ѝ.
- Уха. - каза Сейди.
- Ами ти си гадже с Уолт. Каква е твоята любовна история? - попитах.
- Оооооо по-добре да не я разказвам защото ще ти се завие свят. - каза и се засмяхме.
- Щом казваш. - казах и вдигнах рамене все още с усмивка.
- Малко се отплеснахме от Египет. - отбеляза Сейди.
- Май да. - отговорих и пак се засмяхме.
- Знаеш ли ти и момичетата тук сте като сестрите които не съм имала. Живях отделно и от Картър защото ако сме били заедно сме щели да бъдем много опасни. - каза Сейди и една сълза се търкулна по лицето ѝ.
- Хей. При мен живота също не е розов.
- Но и двете имаме братя които ни обичат и пазят. - каза Сейди и ме прегърна през раменете.
- И аз имам отвратителни доведени сестри които ми вгорчават живота. - допълних огорчено.
- Ооо. Съжалявам. - смутолеви Сейди.
- Няма проблем. Само да питам може ли да живея тук? - попитах.
- За какво мислиш че е стаята. Ей така. Естествено че ще живееш тук. - каза закачливо
- Тогава супер. Стените шумоизолирани ли са? - попитах.
- Да. - отговори.
- Тогава да надуем музиката на макс. - казах ѝ извадих лаптопа си от чантата му.
- Да действаме! - извика блондинката.
Погледнах плейлистите си. Избрах Щастливо настроение. Той включва всякакви песни дето ме радват. Най-много се раздадохме на High hopes на Pan!c at the dis

Сейди погледна часът и каза че е време да слизаме. Станахме много близки за тези 20 минути.
- Така нека те запозная с момчетата които са тук. Това е Джулиан. - каза Сейди.
- Здрасти аз съм Джулиан. Ти? - поздрави ме.
- Сабрина.
- Добре става става става… - започна момче.
Погледнах то летеше?! И с моя късмет падна върху мен.
- Ауч. - изпъшках.
- И това е Пол. - довърши Сейди с въздишка.
- Здрасти. - каза той и ми подаде ръка.
- Здрасти. - започнах да оправям рошавата си коса.
- Аз съм Пол. - представи се той.
- Аз съм Сабрина. - казах.
- Съжалявам за неграциозното приземяване. - извини се той.
- Няма проблем. - казах и му се усмихнах.
- Сабрина, момчета хайде да сядаме. - уведоми ни Сейди.
Застанахме около масата. Имаше пържоли, картофено пюре, салата Снежанка и още куп други вкусотии. След като приключих основното си погледнах десертите. Бях в настроение за бисквитена торта и си сложих от нея. След вечерята всички останахме на масата.
- Така нека ви запозная. - започна Картър.
Аз кимнах Раян също.
- Това са Шелби и Феликс. Нашите най-малко и най-сладки ученици. - представи ги Картър.
- Ауч. Мисля че съм по-сладка от тях. - оплака се Сейди.
Тя ми намигна а аз се усмихнах.
- Това е Джаз нашата лечителка. - продължи Картър.
- Това е Леонид. - подхвана Сейди
- Той е руснак и не знае много добре английски но… - започна Картър
- Меня зовут Сабрина. - представих му се.
- Приятно познакомиться. - отговори той.
- Я тоже. - казах аз
- Ама какво? - попита Сейди.
- Българска съм а българският е близо до руският.
- О. - чу се групово из залата.
- Сега е време да дадем нужните неща. - обади се Пърси.
- Така. Заповядайте. 2 книжала. Ако не са ви удобни в лагера ще намерим по-подходящо оръжие за вас. - обясни Анабет.
- Благодаря. - казах е с Раян.
- Вашите жезъл и магическа пръчка. - подадоха ни ги Сейди и Картър.
- Сега ако стане нещо непредвидено докато ви обучаваме това е начин да избягате и да предупредите първи ном за опасност. - каза Уолт и ми подаде амулет.
- Отвара поради същите причини. - каза Джаз и ми подаде шишенце.
- Това е за тази вечер хора. - обяви Картър.
Със Сейди се качихме горе в моята стая. Поклюкарствахме до някъде 23ч но трябваше да си лягам. Утре ще е голям ден. Преди да си легна изкарах тетрадка и химикал от бюрото. Записах всичко от днес и си легнах.
Нека приключението започне