1 глава

286 18 3
                                    

3 години по-рано





Времето в Сеул беше по-топло и приятно от обикновено. Юта и Тейонг се бяха разбрали да се видят в едно от кафенетата в центъра. Това беше последната седмица от престоя на Юта и семейството му в Корея преди да се върнат в Япония. Юта бързаше към кафенето защото вече и без това беше закъснял доста. Радваше се че ще може да се види с гаджето си. В мига в който влезе в кафенето обаче настроението му драстично се промени. Ядоса се виждайки едно момиче да стои близо до приятеля му и да си говорят. Тейонг се смееше на нещо което беше казала,а те самите бяха доста близо един до друг. Юта не беше човек който си вадеше прибързани заключения,но това което видя не можеше да си го обясни по друг начин. Бавно се приближи до тях като се стараеше да не издава никакъв звук. Щом беше на достатъчно разстояние се спря и се заслуша в разговора им. Знаеше че не беше правилно но в този момент ревността беше замъглила преценката му.

-И той сериозно ли вярна в това?-момичето на което все още не знаеше името проговори смеейки се.

-Да. Все още си мисли че съм влюбен в него. Колко е заблуден само.

Дъхът на Юта секна и очите му се насълзиха. Не можеше да е истина. Знаеше че трябва да си тръгне и че няма какво повече да чуе,но не можеше да мръдне. Шока от чутото го беше завладял напълно.

-А кога смяташ да го зарежеш? Или ще играете гаджета още дълго.

-Щях да го направя днес но той не е дошъл още. Явно закъснява.

След казаното се чу шум от падане на нещо. Щом се обърна замръзна на място. Юта стоеше и го гледаше с насълзени очи. Изведнъж се притесни за това дали е чул разговора им.

-Юта хей ти дойде.-каза притеснено Тейонг.

-Да дойдох,но май ще е по-добре да си тръгна. Виждам че водите доста сериозен разговор няма да ви преча

Това бяха последните му думи преди да излезе от кафенето и да побегне към близкия парк. Тейонг тръгна към него като остави момичето до него ядосано. Много добре знаеше къде ще отиде Накомота. Запъти се на там и го видя седнал на една пейка. Пристъпи към него,но бе спрян от момчето пред него.

-Върви си. Не искам да те виждам.-едва каза Юта без дори да се обръща.

-Юта мога да обясня. Аз….

Не успя да довърши защото беше прекъснат.

-Нали искаше да скъсаш с мен? Не е нужно,защото не искам да те виждам. След няколко дни и без това се връща в Япония. Няма да ме видиш повече.

-Юта не го прави. Мога да обясня.

Юта се обърна към него,а от очите му се стичаше сълзи. Виждайки го сърцето на Тейонг се сви. Не можеше да го гледа така,но сам си беше виновен.

-Няма какво да ми обясниш. Отиди при момичето в кафенето и я зарадвай казвайки и че вече си свободен и че може да се съберете без проблем.

След казаното Юта си тръгна по възможно най-бързия начин.

След този ден те не се мислеха че няма да се видят отново.

Или поне така си мислеха?

Dangerous kissWhere stories live. Discover now