Dangerous kiss

2 глава

В настоящето

-Юта по-бързо,че ще закъснеем. -провикна се Даниел от долния етаж.

- Чух те и предишните пет пъти в които го извика. Идвам изчакай малко де.

Юта взе куфара заедно със себе си и заслиза по стълбите. Там го чакаше най-добрия му приятел Даниел. Най-добър приятел, но пък страшно дразнеш на моменти.

-Хайде да тръгваме че ще изпуснем полета.

Даниел застъпи напред,но се спря като разбра че другия не го следва.

-Нужно ли е да ходим там Дани?-попита японеца като в очите му се четеше страх.

-Юта още колко време ще позволяваш на миналото да те мачка. Отиваме в Корея и точка по въпроса.

Юта не каза нищо а само последва приятеля си и се запътиха към летището.

-Говорих с майка ти докато се оправяше.-каза Даниел като погледна момчето на съседната седалка и продължи.-Каза че ще останем в старата ви къща.

Японеца кимна, но си личеше че е замислен. Не искаше да се връща там или по-точно не искаше да вижда един определен човек. Лий Тейонг. Все още не можеше да забрави това момче. Мразеше го заради това което му причини,но мамка му страшно му липсваше. Искаше да вида красивата му усмивка или очите му в които можеше да се изгуби. Не можеше обаче да си позволи отново да мисли това за него или да позволи на чувствата да го завладеят. Въпреки това колкото и да отричаше той още принадлежеше на Тейонг. Само че отказваше да си го признае или да го приеме.

-Пристигнахме. Хайде да отиваме.

Запътиха се към самолета. Качиха се и изчакаха самолета да излети.

-Аз смятам да поспя,защото снощи стоях до късно като пристигнем ме събуди. Става ли?- Даниел погледна към Юта и изчака отговора му.

-Да разбира се. Спинкай бебенце.

Юта засмяно отговори,а Даниел го удари с бутилката.

-По-голям си само с месец. Не ми се прави на интересен.

-Добре,добре заспивай.

На корееца му бяха нужни 15 минути и вече спеше непробудно. Юта се загледа през прозореца като се опита да не обръща внимание на притеснението.

След 2 часа вече бяха в Корея и минаваха през проверката на летището. Качиха се в колата която ги чакаше и тя потегли към стария дом на японеца. Толкова спомени се появиха в главата му щом застана пред вратата. Даде ключа на Даниел с треперещи ръце да отключи защото явно той не можеше. Приятеля му притеснено го погледна,но взе ключа и отключи. Влязоха вътре.

-Избери се една от стаите аз отивам да си почина.

Юта се запъти към стаята си и влезе. Щом се насочи към леглото забеляза снимка която беше сложена на нощното му шкафче. Взе я и се загледа в хората на нея и погледа му се замъгли. На нея бяха той и Тейонг на тяхното място. Онази поляна на която за първи път се целунаха.
Тяхното място. Пълно с толкова много спомени. Как му се искаше да забрави всеки един момент там.Как му се искаше да забрави за чувството да бъде целуван и докосван от него. Реши да се  облече и да се разходи. Запъти се към близкия магазин за да вземе нещо за вечеря, защото в къщата нямаше нищо за ядене. Влезе в магазина и взе някои неща които знаеше че и на Даниел ще му харесат и се запъти към касата. Там обаче се спря на място при гледката пред него. Там беше Тейонг и онова момиче което видя в кафенето преди години. Целуваха се най-безсрамно. Юта треперейки се запъти към касата и щом плати всичко тръгна да излиза, но беше спрян от глас зад него.

-Юта това ти ли си?