Неочакван обрат

62. Четирима кръвопийци

Тони отвори очи, заради телефона и, който не спираше да звъни. Тя изсумтя, изтъркаля се до него и вдигна, поставяйки човека на високоговорител.

– Тони на телефона. В момента спя затова не ме закачайте. - съобщи тя и затвори очи.

– Тони на път за Ню Йорк съм. Моля те ме покрий. Много е спешно! - каза Алекс от другата линия и момичето отвори очи и седна на леглото взимайки телефона си в ръка.

– Кой се обажда? - пита тя поглеждайки екрана и Зейн изсумтя от другата линия.

– Казах ти, че няма да стане. Дай ми телефона. - настоя той.

– Зейн ще паднем от мотора! - извика Алекс и Тони разтърка очи.

– Сериозно, кой ми звъни? - пита брюнетката объркано и погледна името на телефона.

– Тони, понякога се притеснявам за теб. - съобщи Алекс  - Зейн! - извика изведнъж и след това се чуха странни звуци и връзката прекъсна. Тони вдигна рамене и се върна към своето спане.

Паркирахме пред летището и Зейн ни задърпа бързо към рецепцията.

– Добър ден! С какво мога да ви помогна? - пита жената и Зейн я погледна в очите.

– Качете ни на най-ранния ви полет за Ню Йорк без никакви проверки. - заръча той - И не задавайте въпроси. - жената кимна и ни подаде три билета след което Зейн продължи да ни дърпа към терминала. Полета беше след двайсе минути и стигнахме там точно на време. Седнахме си на местата и аз веднага се обърнах към прозореца.

– Дължиш ми нов телефон. - казах имайки предвид факта, че Зейн го метна на пътя, докато караше по магистралата.

– Ще ти купя два като кацнем в Ню Йорк. - каза той и аз скръстих ръце. Итън седна до мен и ми позволи да звънна на Тони от неговия телефон, за да ме покрие тъй като предния ни разговор не мина много гладко.

– В момента спя. Не ме закачайте. - съобщи тя и аз врътнах очи.

– Антония два на обяд е. Ставай вече, защото имам нужда от помощ. - съобщих и я чух как изсумтя.

– Слушам.

– На път за Ню Йорк съм, защото нещо стана с Лили. - започнах.

– Какво? Тя добре ли е? 

– Ъмм. Не точно. Ще ти кажа всичко по-късно, но сега много те моля, покрий ме пред семейството ми. Кажи им, че ще спя у вас или нещо такова. - помолих.