Dangerous kiss

3 глава

Юта стоеше на едно място без да помръдне. Този глас,не го беше чувал от толкова време. Не искаше да се обръща,защото знаеше че ще се срине. В момента обаче в който беше обърнат от човека зад себе си вече не знаеше как да се сдържи.

-Толкова е хубаво да те видя отново.-каза с лек и равен тон Тейонг. Чувстваше се добре че го вижда след толкова време. Японецът беше станал още по-красив. В мига в който го видя сърцето му препусна.

-Наистина ли се радваш да ме видиш? Или се радваш че ще има отново с кого да си поиграеш?

В гласа на Юта се усещаше толкова много мика. Тейонг за момент се вцепени, но после се осъзна и проговори.

-Съжалявам за това което ти причиних.

Юта извъртя очи в опит да спре сълзите си,но се осъзна и отвърна като се засмя гръмко и погледна момчето пред себе си.

-Сериозно ли очакваш да ти повярвам? Вярно мина време, но все още съм с всичкия си. Пък и виждам,че ти много добре си оползотворил това време. Дано да си щастлив с гаджето си,но на колкото се може по-голямо растояние от мен.

Тейонг погледна на страни. Не беше готов да срещне погледа му. Осъзнаваше че това беше истина. Болезнената истина. Не можеше да каже нищо повече затова просто мълчеше.

Юта не можеше да издържи повече затова излезе колкото се може по-бързо от магазина.

-Сериозно ли съжаляваш за случилото се? Мислех че се радваш че се раздели с него.

-Сорн моля ти се. И двамата знаем че бях прекалено жесток с него.

Сорн се приближи рязко до него като телата им се докосваха.

-Може да бъдеш жесток и с мен довечера. Няма да ти се сърдя.-каза шепнейки в ухото му.

-Нямам време за това в момента. Джехьон ме чака.

Не изчака отговор от момичето до себе си. Излезе от магазина и се качи в колата си като потегли към приятеля си. Не можеше да повярва че вижда Юта отново. Почувства се странно като го видя. Определено почувства нещо,но какво беше то не можеше да си обясни. Пристигна пред къщата на Дже и се качи по стълбите нагоре към стаята му. Влезе без да чука,което се оказа голяма грешка. Пред него се разкри гледката на чукащите се Джехьон и Дойонг.

-ВЕДНАГА СПРЕТЕ!-развика се той като излезе и затвори вратата зад себе си.

Момчетата вътре се облякоха по най-бързия начин. Слязоха в хола където ги чакаше ядосания им приятел.

-Не мога да повярвам на какво ставах свидетел.

-Еми чукай преди да влизаш.- Дойонг засрамено отвърна като се скри в прегръдката на гаджето си.

-Вие пък се заключвайте.- Тейонг вече губеше търпение.

-Добре спрете да се карате ако обичате.-Дже отвърна като седна на дивана и Дойонг до него отново скушвайки се в него.

-Та за какво си дошъл Те?

Тейонг не знаеше какво да каже. Но накрая просто се реши да му каже истината.

-Видях Юта в магазина до кущата му.

Двете момчета изведнъж рязко се изправиха.

-Как така се е върнал? Нали беше в Япония?-Дойонг първи се съвзе от чутото и го попита.

-Незнам Донс,но е станал страшно красив.

Последното го каза без да иска с което си спечели учудвищи погледи от двойката пред него.

-Какво имаш предвид с това че е станал красив?-Дже объркано попита приятеля си.

-Няма значение. Изпусна ми се без да искам.-притеснено отвърна Тейонг.

-Сигурен ли си че е нищо?

-Да Джехьон сигурен съм.

-Казахте ли си нещо?-Дойонг зададе въпроса който го човъркаше отвътре.

-Каза ми да си гледам връзката със Сорн и да съм щастлив,но колкото се може по-далеч от него.-унило отвърна Тейонг като усети тъпа болка отвътре.

Защо се надяваше да чуе нещо различно?

Двете момчета пред него го погледнаха с тъжни погледи.

-Тейонг как се чувстваш след това?

-Добре съм Дойонг сега ако ме извините трябва да се прибирам,че нашите ме чакат за някаква специална вечеря.

Стана и излезе без да чака отговор от двете момчета вътре.

Само ако знаеше какво ще ше да стане на тази вечеря.

И най-вече кой ще ше да е там?!