Есента и зимата минаха прекрасно и неусетно. Всичко ставаше както обикновено. Анабет му го върна на Пърси, свърши сезона на сериала им, скараха се с Меган няколко пъти, всички имаха кошмари в последно време, Талия се върна при ловджийките, тъй като вече бе здрава. Обичайното.
Днес в лагера дойде нов полубог. Всички на вечеря го посрещнаха подобаващо. Оказа се син на Хермес. Имаше медена коса и тъмнокафяви очи. Сваляше всяко срещнато момиче и наистина си беше красив.
Нещо в него, обаче, притесни Анабет. Носеше странни, скъсани пънк дрехи. Имаше сенки под очите. Той не беше като останалите. Беше по-....... римски. Това я усъмни. Тя реши да поговори с Хирон след вечеря.
Анабет: Не мислиш, че е малко странен? Около него нещо ме притеснява.
Хирон: Анабет, спокойно. Ако видя нещо особено ще ти кажа веднага. Става ли?
Анабет: Добре. Но въпреки това ще го държа под око. За всеки случай.
Хирон: Както си прецениш.
Анабет излезе от Голямата къща и тръгна към хижата си. По пътя я спря Пърси ( да не повярваш!) .
Пърси: Хей! Говори ли с Хирон?
Анабет: Да, разбрахме се.
Пърси: Супер. Мама ми звънна по Ирида. Помоли ни през пролетната ваканция да гледаме Естел, докато с Пол са на почивка, ако си съгласна?
Анабет: Как да откажа? Добре. Пролетната ваканция е утре. Само за твоя информация.
Пърси: Ох, богове! Безопасно ли е да гледаме сестра ми точно ние?
Анабет: Нали аз съм там. Всичко ще е наред! Лека нощ, водорасляк.
Тя го целуна.
Пърси: До утре, многознайке!
Анабет се засмя леко и се прибра. Вътре в хижата я чакаше Малкълм Пейпс.
Анабет: Какво пак?
Малкълм: Анабет, искам да говорим за....
Анабет: Само не казвай Меган!
Малкълм: Щях да кажа Пърси.
Анабет: Какво му има?
Малкълм: Нищо, не бъди толкова нападателна.
Анабет: Изобщо не съм нападателна!
Малкълм: Мхм, и аз така викам!
Анабет: Оооо, я млъкни!
Тя си легна и заспа мигновено. Вечерта сънува огън. Огънят ставаше все по-голям и по-голям. Тя се събуди обляна в пот. После цяла нощ не можа да заспи.
На сутринта отиде да събуди Пърси. Той обаче беше готов.
Анабет: Еха...
Пърси: Навих си двадесет дразнещи аларми. Но ако закъснея мама и ти ще ми мрънкате.
Анабет: Аз мрънкам ли бе, ей!
Пърси: В никакъв случай!
Анабет: Оооо, много смешно! Ма направо ша умра от смях!
Пърси: Стига си говорила саркастично. Хайде да тръгваме! Мама ще ни вземе с колата в 9:00, а сега е... 8:59.
Двамата побягнаха. Стигнаха хълма и се спуснаха надолу. В 9:01 бяха в колата.
Пърси: Не сме закъснели! Влязохме една секунда по-рано от 9:01.
Сали: Честно, Пърси, очаквах да се бавиш много повече!
Пърси: Много мило....
Сали: Не се цупи. Сестра ти те чака! Анабет, сигурна ли си, че искаш да дойдеш?
Анабет: Няма да оставя Пърси сам със сестра му!
Пърси: Е, стига, де! Не съм чак толкова....... Добре де чак толкова съм!
Анабет: Освен това много искам да я видя.
Сали: Радвам се. Сега, тръгваме!
И те потеглиха към дома им. Пърси играеше преносима видеоигра с балончета.
Анабет: Не си ли малко голям за това?
Пърси: Никак даже! Много е яко!
Анабет: Олеле, ако те бях оставила сам с детето сигурно тя щеше да те гледа теб!
Пърси: Аз съм си дете по душа! И красавец по външен вид!
Анабет се разсмя.
След по-малко от половин час те пристигнаха в жилището на майката на Пърси. Те отвориха вратата.
Пърси: Къде е Пол?
Сали: Товари багажа ни на колата. Тръгваме след десет минути!
Пърси: Ама десет минути като десет минути или....
Анабет: Ми не, Пърси! Десет минути като два дена!
Пърси: Аз просто питам! В някой места времето тече различно!
Анабет: Не сме на подвиг!
Пърси: Ще гледам малко дете! Това е по-страшно от всеки подвиг!
Анабет: Не преувеличавай!
В това време майката на Пърси се приготви.
Сали: Деца, аз тръгвам! Анабет, имам ти доверие!
Пърси: Вече свикнах.....
Сали: И на теб, Пърси! С Естел се разбирате много добре. Аз слизам! До след няколко дни!
Тя тръгна и слезе по стълбите.
Анабет: Е, да вървим към стаята на сестра ти.
Пърси: Нека станем детегледачки!
Те двамата влязоха в стаята на Естел. Тя седеше седнала в кошарата си играеше с плюшени играчки.
Анабет: Богове, колко е мъничка!
أنت تقرأ
Продължението в Лагера....
أدب تاريخيНадявам се да ви хареса историята! Създавам я по моето въображение. Тя е фенфикшън на книгите за Пърси Джаксън и е изцяло моя измислица. Животът на полубоговете е напът да се преобърне напълно. Новата сила на Анабет, новата любов,която се заражда ме...
