Днес е първият учебен ден. Никога не съм обичала да ходя на училище, макар че съм отличничка. Попринцип днес Сам трябва да ме вземе и да тръгнем заедно, но тя закъснява както винаги! Сам: Тук съм. Аз:Най-накрая. Знаеш ли колко те чаках? С.:Не, колко? Аз:Това беше риторичен въпрос. Оф хайде, че ще закъснеем! С.:Много си странна Ани. Нали уж не харесваш училище, а винаги много искаш да идем рано... Чакай да не е заради Пърси? След това изречение се стъписах. Забравих да ви кажа, че от две години(аз съм на 14) харесвам момче на име Пърси. Много е сладък, учите му са сини като океана и има много готина кафява коса. Аз:Не. Добре де да. Не мога да спра да мисля за него. С.:Ами спри, защото сега отиваме на училище и трябва да внимаваме сменили ли са директора. Аз:Защо всяка година най-много те интересува това? С.:Защото г-жа Блаке винаги си мисли че за всичко лошо което се случва в училище аз съм виновна. Гадно е, макар и наистина да съм виновна аз. Без да се усетим докат сме водили този разговор сме пристигнали в училище. То е много близо до блока ми така че не се учудвам ча сме стигнали толкова бързо. Докато си оставях нещата в шкафчето се появи Пърси... Следете историята ми за да разберете какво става по-нататък
YOU ARE READING
Любов и приятелство
ActionРезюме: Здравейте, казвам се Анна-Мария Иванова, на за приятелите си съм просто Ани. Живея с брат ми(Ник) понеже баща ми е военен и сега е в Европа, а мама почина когато съм била малка.Живея в Тексас в един много готин апартамент с брат ми. Имам най...
