Dangerous kiss

4 глава

Тейонг караше с бясна скорост към дома си. И без това вече закъсняваше. Влезе в къщата и се насочи към кухнята където гледката направо го смрази. На масата стояха родители му заедно с тези на Сорн и самата нея. Какво ли бяха намислили?

-Тейонг защо се забави?-госпожа Лий го погледна окурително.

-Бях при Джехьон и съм загубил представа за времето съжалявам майко.

След казаното се приближи до гостите като се поклони и добави:

-Съжалявам че съм ви накарал да чакате.-каза като мислено се опитваше да звучи убедително.

Ако трябваше да бъде честен нямаше нищо против родителите на Сорн,но имаше против самата нея. Понякога се чудеше как все още може да е гадже с нея.

-Няма проблем Тейонг.- Кухин,бащата на Сорн, отвърна като на лицето му грееше усмивка сякаш изобщо не беше ядосан.

До него жена му Сиа също изглеждаше спокойна,което вещаеше добро начало на тази вечеря.

Тейонг седна на мястото до Сорн като тя не пропусна да го целуне по бузата. На Тейонг не му се понрави,но не искаше много да му личи.

-Скъпи радвам се че дойде. Толкова се притесних като не те видях тук.-каза Сорн като доближи стола си до неговия колкото се може повече.

-Съжалявам че съм те притеснил така скъпа. Просто знаеш ни нас момчетата като се заговорим и забравяме за времето.

-Радвам се че сина ми има толкова добри приятели. Наистина му влияят много добре.- господин Лий, който до сега не беше казал нищо се обади.

-Е нека вечерята започне дами и господа.-с усмивка на лицето госпожа Лий проговори като минута по-късно храната вече беше сервирана.

Хранеха се в пълно мълчание. В главата на Тейонг не спираше да се върти въпроса защо беше тази вечеря. И преди са идвали на гости,но никога майка му не се е приготвяла така както сега. Явно ще ше да се случи нещо,но трябваше да почака. Половин час след началото вече всички бяха готови с яденето си. И беше ред на интересната част. Изведнъж госпожа Лий се изправи при което стола и издаде скърцащ звук. С това успя да предизвика вниманието на всички на масата.

-Както може би сте се досетили тази вечеря е по-специална. Преди време ние с мъжа ми и родителите ти Сорн взехме едно решение,което ще е в полза и на двете семейства.-каза с равен тон и с усмивка на лице.

При чутото тялото на Тейонг се напрегна. Какво ли решение бяха взели?
От друга страна Сорн стоеше и чакаше с нетърпение да чуе какво имат да им казват.

-Както каза и госпожа Лий това решение е едно добро начало и за двете семейства. -вече и Кухин се обади.

-Може ли да ни кажете какво решение сте взели ако обичате?-Сорн проговори като си личеше че дори не се опитва да скрие щастието в гласа си.

-И аз така мисля че ще е по-добре. Нека не ги държим повече в неведение.-Сиа се обади.

-Добре. Явно честа да им кажа се пада на мен. Тейонг,Сорн ние взехме решение да се сгодите.

Тейонг изпусна вилицата която държеше и рязко се изправи. В момента в него бошуваше пожар. Не можеше да повярва че родителите му бяха взели толкова сериозно решение и то без него. За бога беше на 22 и можеше сам да взима решение за себе си.
Сорн от друга друга страна пък изглеждаше толкова щастлива. Най-сетне ще ше да получи това което искаше,а именно да получи почитаната и уважаваната фамилия Лий.

Тейонг не искаше да казва нищо,защото знаеше че е прекалено ядосан и можеше да кажа нещо за което да съжалява. Това което успя да направи е да стане и по най-бързия начин да излезе и да се насочи към колата си. Чуваше викове зад себе си,но не му пукаше.

Единственото,което можеше да направи е да отиде на единственото място,което му носеше спокойствие и щастие.

Дали обаче ще ше да е сам там?

Или ще ше да успее човек който да му помогне да се успокои и да забрави случилото се преди малко?