It always makes sense

Разговора

Почти бях стигнала до училище, но толкова ми се спеше, че не знаех къде се намирам.Всеки път щом минавах от тук нещо в мен потрепваше.Тук за първи път с Ник си "говорихме" беше доста странно.Разбира се глупавата ми усмивка се появи веднага.
-Хей, Мегън-веднага познах този глас, но това не можеше да е истина.
-Итън!?
-Признавам си, че преди те подценявах, но ти доста ме изненада-усмихна ми се.
Преди бих дала всичко за тази усмивка, но сега я ненавиждах.
-След училище може да се видим сещаш се.
Как смее въобще?
-Това няма.....
-Закачаш се с грешното момиче!-моят герой се появи.
-Спокойно, братле ние просто си говорим.
-Имаше шанс да бъдеш с нея сега тя е моя.
След тези думи Ник ме хвана за ръката и продължихме напред.
-Щях да се оправя сама.
-Знам, но нямаше да е забавно.

Влезнахме в стаята, но нямаше почти никой.Еди също не беше дошъл, което ми напомни, че трябва да говоря с Райли.Писах ѝ да се видим пред стаята.Не след дълго тя слезе.
-Радвам се да те видя-затича се и ме прегърна.
-Аз теб също между другото съжалявам за онзи ден.
-Няма нищо вече всичко е наред.
-Винаги говорим за мен нека този път поговорим за теб.След 2 месеца завършваш избрали си рокля?
-Не......
-Какво!?Трябва задължително да ти изберем.
-Права си утре след уроците ще се разходим и ще поразгледаме на някои места.
-Предполагам, че Еди ще ти бъде кавалер.
-Разбира се-щом споменах името му тя веднага се усмихна.
-А, аз предполагам, че ще дойдеш с Ник?
-Не, ние.....Всъщност ние просто сме в странна връзка.
-Преди ти бях казала, че Ник не е за теб, но съм сбъркала.Вие сте толкова различни и в същото време толкова еднакви.Мегън идиални сте един за друг.
-Радвам се, че мислиш така.
-Ще се видим по-късно.
Отворих вратата, за да вляза, но се блъснах в някой.
-Явно никога няма да се отърва от теб, а?-познах го само по парфюма.
-Никога-засмях се.
Усетих как пулса ми се ускори.
-Май ни стана навик да сме толкова близо един до друг.
-Определено, но ми харесва това.
-На мен също.
-Няма ли да се мръднете вече?-измърмори Кристин.
Веднага се отръпнах от Ник бях се отплеснала.Видях, че Еди е дошъл и реших да отида направo при него.
-Виждам, че добре почвате сутринта-изглеждаше сънен.
-Да.

Гледната точка на Ник

-Кога ще ѝ кажеш?-попита ме Джейк.
-След часовете.
-Добре след това ми пиши.
-Хей, Ник.
-Да.
-Слушай попринцип не съм такъв човек, но нараниш ли Мегън ще ти размажа лицето преди тя да го е направила.
-О, стига знаеш, че не бих го направил.Пука ми за нея колкото и на теб.
-Ще разберем колко ти пука.
-Знаеш ли доста си личи, че сте близки приятели и двамата сте злобни.
-Това го прихванах с времето.

Гледната точка на Мегън

Беше ми странно това, че Ник и Ейдриън си говорят.Почти съм убедена, че Еди заплашва Ник, но реших просто да не се бъркам поне си говорят.
-Знаеш, че Ник ще те остави нали?
-Моля?
-Ще те остави както остави мен.
-Нека сме наясно Кристин, Ник те е използвал само, за да спи с теб това не се нарича връзка, ако не знаеш.
-Щом спи с теб веднага ще те остави ще си му интересна до един момент.
-Защо не отидеш да видиш приятеля ти сигурно се натиска с някоя по коридорите?
Толкова ме издразни Кристин.Въпреки, че знам какъв е Ник не мисля, че ще постъпи така.

След като свърши и последния час исках просто да се прибера и да си легна все пак беше петък.
-Мегън, след 3 часа ще дойдем с Джейк да те вземем-провикна се Ник.
-Къде ще ходим?
-На откриването на галерията-обясни Джейк.
-Но нали нямаше да стъпиш там.
-Размислих.
-Никога не знаеш какво искаш.
-Понякога знам, знам че искам.....
-Преди да си казал някоя глупост мисля да тръгвам.
-Добре, де.

Прибрах се и реших малко да си почина преди да почна да се оправям, но това нямаше да стане.Татко беше дошъл вкъщи.
-Здравей, скъпа.
-Здравей, татко.
-Искам да се извиня на теб и на твоя приятел знам, че не постъпих правилно спрямо теб.От онзи ден размишлявах и осъзнах, че ако танците те правят щастлива тогава продължавай да ходиш на уроците.Знам, че ще вземеш правилното решение.
-За първи път от години насам мога да се съглася с баща ти-добави майка ми.
-Благодаря ви, че вярвате в мен.
Радвах се, че най-сетне той се примири с това.
-Аз трябва да се оправям Ник ще дойде да ме вземе.
-Добре, мила.
Майка ми никога не канеше татко вкъщи от както се разделиха.Понякога ми липсва това да сме нормално семейство.

Вече стана време да се оправям.Не знаех какво да облека.Исках да не е чак толкова официално.Накрая просто облякох каквото намерих.
Знаех, че Ник и Джейк ще дойдат точно навреме и така и стана.
-Много си красива, Мегън-каза Джейк когато ме видя.
-Благодаря ти вие също не сте зле.
Ник също не беше толкова елегантен, но изглеждаше доста добре.
-Хайде да тръгваме защото с бръкмата на Джейк няма да стигнем на време-каза Ник.
-Спри да ми обиждаш колата без това нямаше как да отидем с тъпия ти мотор.
-Тук вече прекали не смей да ми обиждаш мотора.
-Момчета спрете се!-не знаех как щях да ги издържа толкова време.
-Той започна.
-О, аз или ти.
Явно никога нямаше да спрат.