cover//корица: jasperoses
Кихюн е предизвикан да покани най-красивото момче в кампуса на среща.А Уонхо известен с това,че той отказва всички покани и признания от всеки човек в университета.Но какво ще стане ако Уонхо се съгласи на поканата на Кихюн?
Лекциите на Кихюн свършиха за днес и той нямаше търпение да се прибире в стаята си,и да си довърши домашните и есето.
Мисаки вървеше редом до своя най-добър приятел и говореше за нещо,на което Кихюн така и не обърна внимание за какво ставаше дума.Докато вървяха към стаята му "Жабата" ги подмина и изгледа злобно Кихюн.Кихюн забеляза това,но си замълча.
-Ясно е,че е разбрал.-отбеляза Мисаки.-Но серозно това момче е доста красиво.
Жабата бе красиво,високо,слабо момче с бонбонено‐розова коса и тъмни-кафеви като шоколад очи на име Хьонгуон.Той беше най-добрия приятел на Минхюк,съквартиранта на Кихюн, и често се навърташе около него.
Кихюн бе свикнал с него и му даде тайното прозвище Жабата с Мисаки и така само те си го наричаха без някой друг да знае.Двамата го нарекоха така,защото и на двамата той им напомняше за жаба.
Имаше слухове в кампуса,че между Хьонгуон и Хосок е имало нещо или по-скоро двамата са имали връзка,която не приключила добре,след която Уонхо се е отказал от всякакво обвързване с когото и да е било.Явно до този момент,но щом той прие "поканата" на Кихюн той явно бе готов.
Нямаше да е лъжа,ако доста хора харесваха Хьонгуон.Мисаки беше в това число,но тя го харесваше малко както твърдеше.Дори винаги го заглеждаше щом го види и облизваше устни,все едно той бе вкусна хапка месо.Кихюн можеше не харесваше особенно Жабата,но подкрепяше своята приятелка.
Мисаки се обърна към Хьонгуон и направи същото както винаги.
-Иде ми да ударя това хубаво дупе.-очите и не се отделяха от отдалечаващата се фигура на Хьонгуон.
-Терада Мисаки понякога си толкова извратена.-Кихюн направи извратена гримаса и това накара японката да се засмее.Смехът на Мисаки секна щом двамата спряха.
Кихюн се обърка и погледна към посоката,където гледаше Мисаки.Хосок се беше подпрял на една стена и ги гледаше.Той отиде при тях и се усмихна на Кихюн.
Кихюн се изчерви като домат щом видя момчето пред него.
-Готов ли си да излезем?-дълбокия глас на Уонхо го накара да настръхне.Кихюн стоеше като вцепенен и не знаеше какво да направи.
Мисаки от своя страна побутна Кихюн по-близо до Уонхо.Кихюн не бе готов за това.Дори беше забравил за това и си мислеше,че това е просто шега,но явно не беше.
-Н-не мога,имам много домашни,а и есе за госпожа Канг.-оправда се Кихюн,като се надяваше да разкара Уонхо.
-Не можеш ли веднъж да оставиш тези неща и да се позабавляваш малко Ю Кихюн?-това стресна Кихюн,но следващото действие на Уонхо го стресна повече.
Хосок хвана ръката му и го завлече на някъде.Хватката на по-голямото момче беше по-силна и Кихюн не можеше да се освободи.Той се обърна към Мисаки с някаква надежда,че ще му помогне.Но уви тя си седеше там и махаше.Устните и помръднаха очертавайки думите "Приятно изкарване",което вбеси Кихюн.
Съжалявам за забавянето :/
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
