Дневника на Ели

Глава 3

- Какво се случва с Ели? Няма я от много време. - попита класната, но никой не отговори. Никой не беше чувал нищо за нея от близо 3 седмици.
- Никой ли не я е виждал или писал с нея? Дори вие ли Ани и Лили?

Двете момичета се спогледаха нервно. Класната забеляза че те знаят нещо и го крият. Когато Лили кимна Ани стана от мястото си и подаде една не много дебела тетрадка на класната им ръководителка като ѝ каза сама да прочете написаното вътре и тя да прецени каква част от дневника да сподели с класа.

На следващата сутрин когато трябваше да имат 5 часа руски учителката влезе тихо в стаята и с жест им каза да седнат. Съобщи им че днешните часове по руски или поне част от тях ще бъдат час на класа, защото се налага да обсъдят нещо важно. Децата я гледаха разтревожено но не издадоха нито звук. Учителката им изглеждаше тъжна и измъчена и те мълчаливо я изчакаха да продължи. Класната извади тетрадката и зачете.

Когато стигна до първия учебен ден не можа да продължи, защото очите ѝ се напълниха със сълзи и гласа ѝ пресипна. Помоли Людмила да продължи да чете:
- Още помня първия учебен ден. Всичко беше толкова ново и различно. Сега беше момента ако имаш страх от непознатото да го преодолееш. Първия човек с когото се запознах беше Мартин. Наистина интересен човек. Малко хора бяха като него. И още по малко можеха да те разсмеят винаги и по всяко време. Дори само с усмивката си можеше да ти повдигне настроението. Това беше магия. Наистина не знам как го направи. В началото си говорих предимно с него, но той намери своята група приятели и бавно но славно честата ни комуникация ставаше все по рядко и по рядка. Бях истински щастлива от това в какъв клас попаднах - клас мечта. Бяхме наистина много задружни. Но с времето имах чувството че аз съм просто наблюдател. Така поне научих доста за всеки. Класа винаги се смееше заедно и тай като в повечето случаи това се случваше в часовете по английски и съответно на английски аз рядко разбирах шегите и не се усмихват заради а тях а заради това да видиш околните как са радват. Всеки от класа имаше своите отличителни белези. Кали например беше кифлата на класа нищо че не ѝ личеше до толкова и беше много умна. Наистина страхотен човек като изключим лошата ѝ постъпката спрямо Ани за която разбрахме само няколко души. Ани от своя страна е доста свито дете но много умно и ако си позволиш да я опознаеш ще научиш колко е уникална сама по себе си. Тя и Лили бяха нещо като мое сестринско семейство така да се каже в училище. Лили също беше срамежлива, но не колкото Ани. Тя имаше свой собствен чар. По добър и лъчезарен човек не съм виждала. Естествено като във всеки клас си имахме и нашия спортист - Борко, човека със зодиите - Ася, Досадника - Пепи, странния - Филип. Интересното тук беше че под псевдонима шегаджията изглежда бяхме всички.......

Когато Люси приключи със тетрадката очите ѝ бяха пълни със сълзи и не само нейните. Малко хора осъзнаха какъв човек са загубили всъщност и колко време им е било необходимо да го осъзнаят. Това беше деня в който Ели си отиде, а класа ѝ разбра, че тя е от хората които съдържат в себе си истинската доброта, щастие и обич. Останалата част от часовете те си разказваха преживявания с нея чрез които осъзнаха за пореден път какъв човек за загубили. Човек с толкова много добродетели и толкова малко лоши качества.

*Това е един кратък разказ който се надявам да ви е харесал. Искам само да кажа, че всичко в него е измислица и плод на моето въображение, а идеята е базирана на сън и развита*