Език на тялото

Част 10 - наистина го е направил

Барбара

- Мамка му, съжалявам - хваща ме за ръката, а аз се опитвам да нормализирам дишането си - Поеми си дълбоко дъх, хайде.

Правя това, което ми казва, но едва се държа да не рухна. Това, което се случи преди броени минути беше просто брутално. Не съм се чувствала по - застрашена.

- Те дали запомниха лицата ни? Ами, ако ни проследят и ни убият? - започвам да пелтеча и се обърквам още повече.

- Не ни видяха директно в очите, спокойно. Няма да ни направят нищо - опитва се да ме успокои, но самият той звучи несигурно. 

Не мога да повярвам, че се случи. Иска ми се да е сън, но е шибана реалност.

Щяхме да умрем и може би ще се повтори.

- Ще подам оплакване в полицията! - заявявам високо, а той почти губи самообладание над колата. 

- Ще стане по - лошо, послушай ме! Те със сигурност не работят сами, хората им ще ни намерят и ще ни накълцат. Ще се приберем и няма да излизаме, докато не се успокоят нещата. 

Не отговарям веднага.

Какви са тези хора, мамка му? Ясно е, че са убийци, но откъде се взеха?

Мислите ми се местят на онзи мъж, наричайки някого по телефона - ''Шефе''.

Всеки косъм по тялото ми настръхва при мисълта кой ли е този човек и какви безкрупулни неща върши.

Убиец? Бандит? Мафиот?

Започвам да се потя по челото и осъзнавам, че отново съм получила пристъп, щом чувам гласът на Джейсън:

- Дишай, Барбара!

Отново се замислям над думите му, за това че не мога да направя нищо. Колкото и да не ми се иска да го кажа, той е прав. Не искам да въвличам никого от семейството си в опасност.

- Не мога да разбера как не са ги заловили досега! Кой знае колко души са убили - покривам устата си с ръка, заради мислите за трупове, които се въртят в главата ми.

- Трябва да разбера някак си кои са тези хора! - съобщава той. 

- Дори това в момента е странно!  - избухвам силно. 

- Кое? - изненадано пита.

- Това - жестикулирам с ръце - За малко да ни убият, а ние си мълчим в колата, прибирайки се вкъщи, вместо да отидем в полицията - изкрещявам насреща му.