It always makes sense

Галерията

Вече нямах търпение да пристигнем защото едвам ги издържах.
-Вие винаги ли сте така?
-Да-отговори Джейк.
-Нали знаеш, че можеш да караш по-бързо защото току що ни задмина една баба със скутер-каза Ник.
-Тайната на това да го издържам толкова дълго време е, че просто не му обръщам внимание.
-Майната ти Джейк!
-Подобно и на теб Ник.
Не е истина просто.

Когато пристигнахме беше истинско облекчение.Влезнахме вътре и доста бързо намерихме залата.Очаквах да има доста по-малко хора, но се оказа точно обратното.Как може да познаваш толкова много хора?
-След малко се връщам при вас-каза Джейк и тръгна на някъде.
-Всички ли познаваш от тук?
-Повечето са ми роднини, по-добре стои близо до мен-хванаме за ръката.
Разглеждах някои от картините и бяха доста впечатляващи.
-Баща ти е художник, а?
-Да, такъв е.
-Видях рисунките в стаята ти наследил си това от него.
-Добре, че само това съм наследил от него.
-Знаеш ли, нека не говорим за това.

Гледната точка на Ник

Знаех, че тя е тук и това ме побъркваше.Не бях готов да я погледна в очите както преди.Преди време бях готов да ѝ простя само защото не исках да я загубя въпреки, че не го заслужаваше.Какви ли не неща биха направили хората заради любовта.А, дали наистина си заслужаваше?Дали наистина има нещо такова като "любов" или всичко е една лъжа?
Преди няколко месеца бих казал, че отговорът е "не" и, че любовта не си заслужава, но сега когато познавам Мегън всичко си заслужава.

Гледната точка на Мегън

-Здравейте, гълъбчета-присъедини се Джейк.
-Джейк, какво е това червило по ризата ти?-попитах.
-Поговорих си с братовчедката на Ник Емили.
-Поговорихте си значи?
-Защо не си ми казал за нея?
-Защото само нея успях да опазя от теб-каза Ник.
-Имам чувството, че Сабрина иска да ме убие.
-Това е сигурно защото спа с нея и я остави.
-Между другото баща ти те търси.
-Нека видим дали ще ме намери.
-Отивам да си говоря с леля ти разказва ми онази история за 10-ти път, но на мен ми е любима.

С Ник просто стояхме и мълчахме знаех, че му гадно заради баща му.
-Отивам да си взема нещо за пиене-съобщих му аз.
Щеше да е невероятно, ако можех да премина през всички тези хора.Защо са се нагъчка ли така по дяволите все едно няма достатъчно място?Започнах леко да се изнервям, но най-накрая успях да стигна.Доста се чудех какво да си взема, но накрая реших, че ще е розе.
-Здравей-каза някой и ме изплаши доста.
-Помниш ли ме?
-Лолгън?
-Да, аз съм-усмихна ми се-Явно не си ме забравила.
-Да.
-Както и аз теб такива красиви момичета трудно се забравят.
-И аз така съм чувала.
-Миналият път Ник ни пречеше, но сега го няма.
-За твое нещастие съм тук-появи се Ник.
-Шегувах се, братле.
-Аз пък не разкарай се от момичето ми!
Как винаги се появява така от нищото?
-Защо баща ти е поканил Лолгън?
-Нямам идея заради това ти казах да стоиш по-близо до мен.
-Благодаря ти, че ме пазиш.
-Винаги ще бъда до теб-всеки път успява да ме накара да се усмихна.Отново бяхме доста близо един до друг.Приблибих се към него, за да го целуна.
-И това, ако не е моят син-отръпнах се за секунди.
-И това, ако не е човека, който ми се води баща.
-Защо винаги си такъв?
-Ако ме познаваше достатъчно добре щеше да знаеш, че не винаги бях такъв!
-Водим един и същ разговор всеки път.
-Последния път беше преди 4 години!През тези 4 години нито веднъж не се сети, че имаш син.
-Виждам, че си имаш друга половинка-погледна към мен.
-Здравейте, аз съм Мегън имате уникални картини.
-Благодаря ти, аз съм баща му, но ако го питаш него ще каже нещо друго.
-Радвам се, че се видяхме беше ми приятно-трябваше да спра това.
-На мен също.
Трябва да му дам малко време, за да се успокой.

Реших, че е по-добре да не говорим за това, което се случи преди малко.Не исках да го ядосвам допълнително.
Е, какво ще правим сега?
-Бих ти казал, но знам, че ще ме удариш.
-Мога и още сега да те ударя нали знаеш?
-Не и ако направя това-приближи се към мен и ме целуна.Трябва по- често да го прави.Осъзнах, че за първи път усещам нещо толкова силно.За първи път щастието и чувствата ми зависят от някой друг.За първи път нямам пълен контрол върху себе си защото той е до мен.И колкото, и да ме радва двойно повече ме плаши.Ако просто реши да ми разбие сърцето и да си тръгне?
-Обещай, че няма да ме оставиш, моля те-казах му, когато се отръпна от мен.
-Обещавам-погледна ме в очите.
Точно в този момент телефонът ми звънна.
-Сега се връщам.
Извадих телефона от чантата си.Мислех, че е майка ми, но беше Ейдриън.
-Какво има?
-Исках да проверя дали си изкарваш добре.
-Да, може да се каже, че си изкарвам добре.
-Ако искаш мога да дойда да ви взема?
-Джейк ще ни закара няма проблем.
-Добре като се прибереш ми се обади.
Винаги е бил толкова загрижен за мен.
-Е, да продължим ли от там докъдето бяхме стигнали?-върнах се при Ник.
-Да-усмихна се.
Той ме придърпа към себе си.
-Ник-каза някакъв женски глас.
Изглеждаше доста изненадан дори и уплашен.
-Ник, добре ли си?-попитах го