Знаех, че жените сменят настроението си за секунди без основателна причина. Познавах някои, които се вкарваха в сценарии години наред. Разстройваха се за неща, които не се са случили и вероятно никога няма да се случат. С Клоуи обаче ставаше нещо съвсем различно, а и тя не беше такава жена. Бях я виждал ядосана, бясна, но никога разстроена, наранена. В колата до летището се зарови в някакви документи. После, докато чакахме да ни извикат за полета, изчезна, каза, че иска да се обади на баща си, да чуе как е. В самолета заспа веднага и отхвърли предложението ми за секс километри над земята. Пробуди се само за секунди, колкото да каже на стюардесата, че няма да обядва. А не беше и закусвала. Събуди се едва когато започнахме да се спускаме, но не ме погледна, продължи да гледа през прозореца. – Ще ми кажеш ли какво става? – попитах накрая. Не ми отговори и сърцето ми щеше да се пръсне от лошо предчувствие. Опитах да си спомня всеки момент от предишната вечер, за да разбера дали и къде съм се издънил. Секс с Клоуи. Още секс с Клоуи. Оргазъм за Клоуи. Още един оргазъм. Не, проблемът не беше там. После събуждане, душ, споделям ù чувствата си. Фоайето, Гилоти, летището. Тук спрях. След разговора с Гилоти останах с неприятно чувство. Не знам защо се държах като глупак, сякаш Клоуи е моя собственост, но тя ме караше да се чувствам така. Била е изключително добра по време на срещата, знаех го със сигурност, но за нищо на света нямаше да допусна да направи крачка назад и да работи за човек като Гилоти. Щеше да я третира като парче месо и да гледа задника ù по цял ден. – Чух какво каза – гласът ù бе толкова тих, дори не бях сигурен, че говори. Трябваше ми време, докато разбера какво се опитва да ми каже, и стомахът ми се сви. – Какво съм казал. Кога? Тя се усмихна, най-сетне се обърна, погледна ме и... Господи, плачеше! – На Гилоти. – Знам, държах се зле, сякаш си моя собственост. Извинявай. – Не само това... – Обърна се и пак се загледа през прозореца. – Говореше с пренебрежение... сякаш съм никоя. А като си спомня как вчера описах срещата, как си въобразявах, че съм свършила работата брилянтно, се чувствам като истинска глупачка. Сложих ръка върху нейната и се засмях. – Мъже като Гилоти са егоцентрици. Имат нужда да бъдат уверявани, че изпълнителните директори вземат мнението им под внимание. Ти направи всичко, което трябваше да се направи. Той просто иска аз да му дам официалния договор. – Това е абсурд! Сложил се ме там като пионка. Или като стръв? В този миг осъзнах, че бях направил точно това. Но нали такива са правилата на тази игра? – Ти си стажантка, Клоуи. Тя се изсмя. – Сякаш си се интересувал от кариерата ми. – Разбира се, че съм се интересувал. – Аха. Как иначе щеше да знаеш, че ми трябва шлифовка. Не си погледнал една моя сделка, не си обърнал внимание на нищо, което правя, не и до вчера. – Не е вярно – казах. Усещах, че започвам да се ядосвам. – Наблюдавал съм те и знам какво правиш. Знам всичко. Не исках да те товаря повече, затова поех контрола над сделката. Но ти свърши чудесна работа. За което съм ти признателен и се гордея с теб. Тя затвори очи и се облегна назад. – Нарече ме дете. – Така ли? – Опитах се да си спомня и... да, беше права. – Добре, и така да е, не исках да гледа на теб като на обиграна бизнес дама, която да назначи и после да изчука. – Господи, Бенет! Какъв задник си само! Може да е искал да ме назначи, защото съм си свършила добре работата! – Съжалявам. Знам, че се държах като твой собственик. – Нищо ново. Държа се така, все едно си ми направил услуга. Това е новото в случая. Май по-добре да си останем шеф и стажантка. – Казах ти вече, свърши страхотна работа. Лицето ù почервеня, беше бясна. – Никога не си ми го казвал. Преди седмица би отсякъл: „Хубаво, връщай се на работа". Правеше се, че дори не ме познаваш, а сега се държа така, все едно си ме натиснал с палец. – Наистина ли трябва да обсъждаме как съм се държал преди? Защото и ти не си цвете за мирисане. И защо точно сега реши да се разправяме? – Не става дума за това какъв задник си бил преди, а за това какъв задник си сега. Компенсираш, наваксваш.
