Част 25

27 3 1
                                    

Ема

Стоях в прегрътките на Сергей. Мислих какво ще стане с нас? Има ли нас? Протегнах се и си взех телефона оствих го до мен. Погледнах Сергей усмихнах му се, протегнах ръка и бръкнах в джоба на дънките му и взех телефона му.

- Може ли? - показах му го (Ехо не съм чак такава. Нашите добре са ме възпитали)

Той кимна с глава усмихнат взе го от ръцете ми и го отключи. Видях, че има Instagram ведмага влязох и се поканих после и във Facebook, а на края си звъннах и за паметих номера. Обърнах се да го погледна. Той ме гледаше така.... не мога да го обясня, доближих се и го целунах.

- Когато се прибера може да си пише? - попитах аз докато го милвах по гърдите

- Разбира се. Не мога да повярвам, че забравих за телефоните номера. - каза той докато се смееше, а аз се искисках

Двамате се опънахме на дивана. Сергей беше от вътрешната страна и ме претискаше съм себеси. Ръката, бицепса му почти беше колкото кръста ми. С една ръка и вече бях прегърната. Въпреки, че станахме от сън. В неговите прегрътките и този мъжки аромат не исках да мърдам от там, и започнах да се онасям полека.

- Сергей? - прошепнах с глава в гърдите му и полу заспала

- Ммм? - измрънка в косата и ме целуна три пъти по нея преди да си сложи пак брадичката на нея.

- Защо си толкова грамаден? - попитах, а той замръзна отдръпна ме леко от него, за да ме погледне в очите. Аз се засмях. - Не. Боже, Сергей, за това говоря. - и почнах да се опитвам да стисна големия, твърд бицепс. - Моля те къжи ми, че не си като ония химици или културисти.

- Не, не съм. Но преди бях. Исках да направя фигора, форма, но спрях сега само тренирам. - каза усмихнат и ме целуна по устните.

- От както си тука не си тренирал - казах докато едната ми ръка беше в госата му, а другата на гърбът му

- Права си. Хайде сега и ти малко да по тренираш с мен. Аааа? - каза с такава усмива след това той ме дигна толкова бързо, лигна по гръб, а аз бях отгоре му.

Исписках от бързите му движения, но след това се засмях и почнахме да се целуваме.

- Искам това да спре - чу се гласът на Антоан и смеха на Нина



Завинаги заедноWhere stories live. Discover now