It always makes sense

Кафенето

-Брандън днес си изключително мил, какво е станало с теб?-реших да се пошегувам с него.
-Нищо просто осъзнах някои неща.
Може да не харесвам методите на Ник, но действат доста добре.
За момент бях забравила за всичките глупости и беше доста приятно докато не се върнах в реалността.Уроците свършиха, а на мен не ми се прибираше исках да остана сама за момент.
-Ти се прибирай аз ще отида до кафенето-съобщих на Райли.
-Сама ли ще бъдеш?
-Да, колкото и да е глупаво имам нужда да остана сама за момент.Не се притеснявай няма да изпадна в депресия.
-Добре.
Взех си нещата и тръгнах към кафенето.

Поръчах си едно фрапе и седнах на една от масите.Попринцип никога не бих дошла тук сама.Извадих телефона си и разгледах всички снимки на, които сме с Ник.Явно вече не мога да издържа дори няколко часа без него.
-Тук заето ли е?Между другото много сте сладки на снимките.
-Какво правиш тук?
-Минавах съвсем случайно и те видях.Допадаш ми бих искала да се опознаем-седна на стола до мен.
-Ти пък на мен не ми допадаш.
-Знаеш ли, напомняш ми доста на мен.
-Така ли?За разлика от теб аз не си играя с хората и не се връщам при бившите си гаджета, за да се опитам да съсипя новата им връзка.
-Наистина ли си мислиш, че Ник е влюбен в теб?Колко ще продължи това месец, два?
-Няма да се откажа от него.Не разбирам какъв ти е проблема, но прости ни остави!
-О, значи ти си мислиш, че го познаваш достатъчно добре.Защо не го попиташ за миналото му? Може и да се изненадаш-стана и излезе.
Никога не сме говорили за нещо свързано с миналото му освен за нея и баща му.Вярвам, че ако имаше да ми казва нещо важно щеше да го направи.

Реших да си тръгна не ми се стоеше повече там.Искаше ми се да не бъда толкова емоционална и да не мисля за всичко.Докато вървях към вкъщи срещнах майка ми.
-Здравей, мила къде беше вчера не се обади?
-Бях при Ник трябваше да ти се обадя, извинявай.
-Отивам да пазарувам искаш ли да дойдеш?
Трябваше да избирам между това да седя вкъщи сама с мислите си или просто да излезна и да се изолирам от тях.
-Да, ще дойда-нямаше как да си причиня отново същото нещо.

С майка ми отидохме до любимият ни квартален магазин.Продавачката е доста добра приятелка на майка ми.Познават се от малки както аз и Еди.
-Карън, толкова се радвам да те видя-прегърна я.
-Мегън, ти къде се изгуби мила не сме се виждали от няколко седмици?
-Бях заета лельо Вал.
-Майка ти ми разказа за новият ти приятел-усмихна ми се.
Знаех си, че вече е казала на всички, но нямах нищо против.
-Хайде, седнете аз ще ви почерпя с по едно кафе.
Това звучеше супер колкото по-малко съм сама толкова по-добре.
-Е, скъпа ще ми разкажеш ли за твоя приятел?
-Когато съм с него се чувствам в безопасност, но никога не знам какво ще направи понякога е импулсивен.Караме да се усмихвам доста често и е забавен.Често го изкарвам извън нерви както и той мен, но ни минава бързо.Може да бъде голям идиот, но е моят идиот.Сякаш е създаден за мен.
-Говориш точно като майка ти навремето.Тя казваше същите неща за баща ти-хвана ръката ми-Вече си достатъчно голяма.Ще ти дам същия съвет, който дадох и на нея тогава.Личи си, че обичаш това момче не позволявай на нищо да съсипе това, което имате.Ако виждаш, че нещата не вървят добре просто го остави да си върви и недей да страдаш остани силна.
-Бих казала, че това е най-добрия съвет, който ми е давал някой-добави майка ми.
-Благодаря за съвета ще го послушам.
Винаги съм се старала да бъде силна, но понякога не се получава.
-Радвам се, че се отказа от онзи смешко Итън.
Тя беше първата, която разбра, че го харесвам.Тя самата никога не го е харесвала, но въпреки това винаги ме е окуражавала.

След като постояхме още малко майка ми установи, че не е сготвила нищо и побърза да си тръгнем.Разговора с леля Вал ми се отрази добре.Имам чувството, че винаги ме е разбирала също както майка ми.Напоследък започнах да си споделям с нея повече и ми е доста приятно.

Опитвах се да избягвам цял ден телефона си.Ник ме е търсел няколко пъти както и Еди.Трябваше да им кажа къде съм, за да не се притесняват.Реших да звънна първо на Еди.
-Къде беше цял ден!?-веднага започна.
-Бях с майка ми, съжалявам не исках да се притеснявайте трябваше да ви се обадя.
-Кажи ѝ, че няма да ѝ се размине!-чух гласа на Ник отстрани.
-Ти с Ник ли си?-стана ми странно.
-Да, в тях сме щяхме да идваме към вас след малко.
-Аз също съм тук-обади се Райли.
-И аз-провикна се и Джейк.
-Щом всички сте там аз ще дойда.
-Побързай!-каза Ник.

Докато вървях към тях разговорът  с Аманда ми се въртеше в главата.Осъзнавах, че прави всичко това с цел, но дали наистина Ник крие нещо от мен?Този въпрос не спираше да ме мъчи.

-Ето те и теб-отвори ми вратата Джейк.
-И аз се радвам да те видя-усмихна се.
-Да излезна някъде и да не се обадя е единствено в моя стил.Моля те, недей да се превръщаш в мен-Ник се приближи към мен и ме прегърна.
-Ще я пуснете ли да влезе или ще я държите пред вратата?-провикна се Еди от хола.
-Ще ми позволиш ли да го удари само един път?
-Не, защото след това той ще те удари, а няма да ти хареса.
-Това не пречи поне да опитаме.
-Ник!
-Добре, де добре.