DARK/Тъмен

Глава 30

Алек

Сутринта се събудих рано,преди Валъри. Подпрях се на единия си лакът и се взирах в нея. Наблюдавах спокойното и дишане,гърдите и се спускаха надолу нагоре. Златисто русите и коси бяха разпилени по възглавницата. Изглеждаше като ангел. Ангел,който не заслужавам.
Усетих как се размърда и след това отвори сините си очи и ме погледна.
- Добро утро!-прошепнах и тя се усмихна.
- Добре утро.
Повдигнах тялото си и се подпрях с гръб на рамката на леглото,Валъри направи същото.
- Да не би да ме наблюдаваше?
На лицето ми се появи усмивка и Валъри извъртя очи и стана от леглото.
- Къде отиваш?
- Ще си хвърля душ и ще се преоблека.
- Предпочитам те без дрехи.
Мръсните ми думи накараха Валъри да се изчерви и тя се извърна настрани,за да го скрие. След това влезе в банята и затвори вратата след себе си.
Полежах малко на леглото,а след това станах и обух дънките си. Седнах на леглото  и се изгубих в мислите си. След малко чух шума на отварянето на врата и погледа ми се спря върху Валъри. Огледах я с жаден поглед отдолу нагоре и прехапах устни. Беше облякла къси панталони и потник и сега бършеше косата си.
- Защо ме гледаш така?-усмихна се Валъри и зачака отново ми. - Нещо не е наред ли?
Валъри няма представа какъв ефект има върху мен.
- Ела при мен.
Изражението на лицето и беше малко объркано докато пристъпваше към леглото. Спря се пред мен и аз обвих ръце около кръста и,дръпнах я към себе си и тя се озова в скута ми,лице в лице с мен.
- Харесва ми да си близо до мен,Валъри.-прошепнах в ухото и с плътен и дрезгав глас като наблегнах на името и.
- На мен също.

Повдигнах ръката си към лицето на Валъри. Нежно погалих лицето и с пръстите си. Палеца ми се заигра със сочните и устни,правейки кръгови движения. Придърпвам я към лицето си и впивам устните си в нейните. Валъри премята краката си около кръста ми и се намества по-удобво в скута. Обвива ръце около врата ми и се притиска в мен,за да е по-близо. Целувам я жадно така все едно се задушавам и имам нужда от въздух,но всъщност имам нужда от нея...
Валъри се отделя от лицето ми и си поема въздух. Доближавам лице към врата и вдишвам аромата на косата и. Косата и има аромат на зелени ябълки. Вдишвам отново и дробовете ми се изпълват с него. Притискам устни към меката и кожа и оставям няколко целувки на врата и. Мога да чуя бързите удари на сърцето и,които са в синхрон с моето.
- Подлудяваш ме Валъри.
Тя се изкикотва и се отдръпва от мен,а след това се взира в очите ми. Цвета на очите и е точно като на лапис-лазули. Направо съм хипнотизиран...
- Тази нощ нямаше кошмари,нали?
Кимам с глава положително.
- Може ли да те попитам нещо Алек?
- Питай.
- Ъмм...защо постоянно имаш кошмари и...с какво са свързани те?
Отпускам главата си назад и затварям очи. Поемам си дълбоко въздух и издишам тежко.
- Демоните от миналото ми ме преследват..животите,които съм разрушил и отнел..хората,които загубих..
Отварям очи и я поглеждам.
- Знаеш,че не съм светец,Валъри.. Това е цената на този начин на живот. Душата ти става тъмна и покварена и падаш в бездната на собствената си тъмнина.
Отмествам поглед от очите и отново издишам тежко.
Изведнъж Валъри обхваща лицето ми с нежните си ръце и ме кара да я погледна.
- Алек,погледни ме.
Вдигам поглед към сините и очи.
- Ти виждаш единствено тъмнината в себе си,но аз виждам и друго.. Виждам лъч светлина. Вярвам,че можеш да бъдеш добър.
Опирам челото си в нейното и оставаме така за момент.