It always makes sense

Въпросът

-С Райли трябва да тръгваме-каза Еди и ме прегърна.
-Ще се видим скоро-каза им Ник.
Изглежда те двамата са се сближи ли повече, което доста ме радва.
-Искаш ли вино?-попитаме Ник.
-Да.
Той отиде до кухнята, а аз се чудех дали да говоря с него за "срещата" ми с Аманда днес.
-Знаеш ли от доста време искам да ти задам един въпрос-седна до мен и ми подаде чашата.
-И какъв е той?
-Защо се държиш злобно с всички?
-Може би защото не искам никой да ме харесва.Предпочитам хората да виждат злобната и заядливата ми страна от колкото уязвимата и наивната.
-Харесвам и двете ти страни.
-Имаш късмет и те те харесват.

Вечерта премина в доста разговори.Обичах, когато губя представа за времето и просто се наслаждавам на момента.Бях забравила за Аманда и глупостите, които ми каза.Реших да си замълча и да не развалям нещата поне не и този път.
-Е, мисля, че трябва да си лягаш, а аз да си тръгвам.
-Защо не останеш?
-Защото утре сме на училище, а и защото майка ми ме чака.
-Е, добре няма да настоявам, за да не се появи злобната Мегън-пошегува се.
-Ще се видим утре-целунах го и тръгнах към вратата.

Исках да остана при него, но нямаше как да оставя майка ми сама за втора поредна вечер.Знаех, че тя нямаше да има нищо против, но самата аз щях да се чувствам гадно.

Влезнах вкъщи и се опитах да бъда тиха, за да не я събудя.За мой късмет успях.Оправих се набързо и си легнах беше доста емоционален ден

Госпожата по химия отсъстваше за това вместо химия щяхме да имаме физическо.Спорта не ми е едно от най-любимите неща, а и с госпожата не сме особено близки.Може би единственото хубаво нещо беше, че ще сме навън, а не в салона.Ако бяхме вътре щяхме да играем волейбол   мисля, че съм малко скара с този спорт.

Ник закъсняваше за първия час, което беше малко странно, но бях сигурна, че ще се появи.Можеше да не виждам толкова добре надалеч, но нямаше как да не забележа колко секси е Ник с този потник.
-Защо си с този потник?
-Не ти ли харесва?
-Напротив доста ми харесва, но мисля, че и на момичетата от 10-ти клас също им харесва-посочих му групата момичета, които го зяпаха.
-Няма от какво да се притесняваш.
-Знам.
-Ник и Мегън вие да не би случайно да се намирате в парка на романтична разходка?!Веднага започвайте да тренирате!
-Добре-отговори ѝ Ник-Да поиграем баскетбол?
-Добре викни и Еди.
Нямах си и представа от баскетбола, но поне щяхме да се забавляваме.

-Хайде, Мегън ела и вземи топката-викаше Ник.
Нямах сили да се помръдна.От 30 минути се опитвам да взема една глупава топка, а нито един път не ми се получи.Защо ли се навих да играем на това?
-Аз ще седна за малко-казах им и легнах на пейката.Слънцето светеше право в очите ми за това ги затворих.В един момент усетих как някой се беше надвесил над мен.
-Ник, пречиш ми!-казах и си отворих очите.
За мое огромно нещастие не беше Ник.
-Съжалявам не исках да ти преча.
-Итън, какво правиш тук?-изправих се.
-Исках да поговорим-седна до мен.
-Ти сериозно ли?Цели 3 години се мъчех да те заговоря.Винаги, когато минаваше покрай мен сърцето ми щеше да изскочи, а ти дори и дума не ми казваше правеше се, че не ме виждаш.Нямаш си и представа колко пъти съм плакала за теб.А, сега, когато най-накрая продължих напред и съм с Ник ти точно тогава се сещаш, че съществувам.Така ли?
-Тогава нещата бяха различни.
-О, да тогава бях тази, която никой не забелязваше.Знаеш ли, Итън преди си мислех, че аз и ти ще бъдем идеалната двойка, но съм сбъркала.Ти и Кристин сте точно един за друг.Не ми пука за какво си дошъл да говорим, искам просто да ме оставиш-станах и тръгнах към входа на училището.
Спомних си всеки един миг в който се надявах нещата между мен и Итън да се получат.Толкова много разбити мечти и надежди.
-Добре ли си?-попита ме Еди.
-Да, добре съм разбира се.
-Хайде, ела тук, бисквитке-сложи ръката си на рамото ми и ме прегърна.
Винаги знае от какво имам нужда.
-Къде е Ник?
-Не знам каза, че ще дойде за последния час.
-Странно на мен нищо не ми каза.

Гледната точка на Ник

След като взех подаръка реших да се отбия в кафенето близо до училище тъй като имах достатъчно време до последния час, а и без това не исках да се връщам.Разбира се имах няколко пропуснати от Мегън, но не знаех какво да ѝ кажа.Не бива да разбира за подаръка.
-Нали знаеш, че не е възпитано да следиш хората, Аманда?
-А, може би ти ме следиш?
-Знам за какво си дошла, но ще трябва да те разочаровам с Мегън сме все още заедно.
-Жалко мислех, че след вчерашният ви разговор нещата са се променили.
-Какъв разговор?
-О, значи твоята скъпа приятелка Мегън не ти е казала нищо-засмя се.
-Аманда, какво си направила!?-започнах да се изнервям.
-Вчера с нея си поговорихме за някои неща свързани с теб.
-Кажи ми, че не си ѝ казала нищо.
-Не, но ако ти не ѝ разкажеш, ще го направя аз.
Трябваше да ми каже, че вчера се е видяла с Аманда Излезнах от кафенето и се опитвах да се успокоя.Щом стигнах до училището я видях да седи на една от пейките в двора.
-Хей, къде беше?
-Имах малко работа.
-Какво ти има?
-Защо не си ми казала, че вчера си се видяла с Аманда?
-Защото не мисля, че е толкова важно.Наговорими някакви глупости каза ми да те питам за миналото ти, но аз мисля, че ако си имал да ми казваш нещо важно щеше да го направиш.Нали така?
Нямаше какво да кажа затова си замълчах, а тя изглеждаше изненадана.
-Ник, криеш ли нещо от мен?
-Има нещо, което не знаеш за мен.