The Kiss(Larry Stylinson-BG Translation)

Глава 2 - Играта Започва

*Гледната Точка на Хари (ГТХ)*

Какво, по дяволите, беше това? Луи, Луи Томлинсън ме целуна? Но защо? Последния път когато проверих, той ме пребиваше? Какво, по дяволите, стана?! Задодх си тези въпроси, докато държах пулсиращата ми от болка буза.

Защо за бога ме удари? Не може просто да целунеш някого и след това да го удариш?! Е, всъщност Луи може...

-ХАРИ, КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?! КАК МОЖА??

О, мамка му. Мъртъв съм.

Приятелката ми говореше пред мен или по-скоро викаше.

-Моля те, Сара. Остави ме да обясня. Аз... Аз не исках. Той ме целуна пръв, а аз се опитах да го отблъсна, но той не се даваше! Моля те, повярвай ми! Обичам те- помолих я, като сълзи се събираха в очите ми.

Не съм гей. Никога, никога не съм имал чувства към момче и никога не съм обмислял да имам. Добре, наистина намирам Луи за атрактивен, но не съм искал да го целуна. Но пък тези устни... Колко перфектно се съчетаваха с моите...

Какви ги говориш, Хари? Тази целувка беше далеч от перфектна!

-Глупости! Наистина ли си мислиш, че ще ти повярвам? Видях те, Хари! И това хич не приличаше на отблъскване- и така, тя удари бузата, която не държах.

Трепнах при болката и я хванах с другата ми ръка.

Какво направих, че да заслужа това? Е, ами, освен, че целунах момче докато имам връзка с момиче.

-Отвратителен си, Хари. И ако все още не си разбрал, приключихме!

Затворих очите си и въздишах. Не искам това, въобще. Защо Луи трябваше да ме целува? Не исках да загубя приятелката си. Обичах Сара и това е от една година насам.

Усетих как сълзи се стичат надолу по лицето ми, заради пулсиращата болка с бузите ми и заради това, че Сара вече не беше моя.

Свлякох се надолу към земята, опирайки се на шкафчето ми, след което свих коленете си до гърдите ми, а с ръцете си покрих лицето ми.

Не ме интересува, че половината училище ме гледаше в момента. Поне знаеха причината да плача.

-Добре, няма нищо повече за гледане. Шоуто приключи- Найл извика.

Усетих присъствието на някого до мен, но не си направих труда да вдигна глава и да погледна кой е, защото знаех отговора.